Читать «Хари Потър и затворникът от Азкабан» онлайн - страница 9

— Мардж ще ни гостува една седмица — процеди вуйчо Върнън през зъби. — Та като стана дума за това, трябва да се разберем по някои въпроси, преди да ида да я посрещна.

Дъдли се изхили и отмести очи от телевизора. Любимото му развлечение бе да гледа как баща му гълчи Хари.

— Преди всичко — изръмжа вуйчо Върнън, — трябва да държиш цивилизован език, когато разговаряш с Мардж.

— Добре — мрачно каза Хари, — ако и тя говори с мен на такъв език.

— Второ — продължи вуйчо Върнън, като се направи, че не е чул отговора, — тъй като Мардж не знае нищо за твоята ненормалност, не желая никакви, ама никакви странни работи, докато тя е тук. Ще се държиш прилично, ясно ли е?

— Ако и тя прави същото — рече Хари през зъби.

— И трето — продължи отново вуйчо Върнън, а малките му очички бяха заприличали на цепки върху месестото мораво лице, — казал съм на Мардж, че посещаваш Строго охранявания център за непоправими непълнолетни престъпници „Свети Брут“.

— Какво? — викна Хари.

— И не проваляй това твърдение, момче, ако не искаш да си имаш неприятности — изсъска вуйчо Върнън.

Хари седеше пребледнял и вбесен, без да отмества поглед от вуйчо Върнън, и не можеше да повярва. Леля Мардж на гости за цяла седмица — това бе най-лошият подарък за рожден ден, който бе получавал от Дърсли, като се брои и един чифт стари чорапи на вуйчо Върнън.

— Е, Петуния, отивам на гарата — надигна се тежко вуйчо Върнън. — Искаш ли да се повозиш дотам, Дъдли?

— Не искам — отвърна Дъдли, който отново се беше вторачил в телевизора, щом баща му бе приключил със заплахите срещу Хари.

— Дъденцето трябва да се премени за посрещането на леличка — намеси се леля Петуния и приглади гъстата русолява коса на сина си. — Мама му е купила една хубава нова папийончица.

Вуйчо Върнън потупа Дъдли по месестото рамо.

— Хайде, скоро ще се върна — каза той и излезе.

На Хари, все още зашеметен от ужас, внезапно му хрумна една идея. Той заряза препечената си филийка и последва вуйчо Върнън до входната врата.

Вуйчо Върнън тъкмо си обличаше палтото за шофиране.

— Теб няма да те взема — озъби се той на Хари като го видя, че чака.

— Аз и не искам — отвърна ледено Хари. — Трябва да те питам нещо.

Вуйчо Върнън го погледна подозрително.

— На третокурсниците в „Хог…“ в моето училище им е разрешено да посещават понякога близкото село — започна Хари.

— Е, и? — сопна се вуйчо Върнън, като откачи ключовете за колата от кукичката за вратата.

— Трябва да подпишеш формуляра с разрешението — бързо изрече Хари.

— И защо трябва да го правя? — подигравателно попита вуйчо Върнън.

— Амиии… — Хари внимателно подбираше думите си. — Ще ми е трудно да се преструвам пред леля Мардж, че ходя в онова Свети как-беше…

— „Свети Брут“, строго охраняван център за непоправими непълнолетни престъпници! — избълва вуйчо Върнън и Хари със задоволство долови неоспорима нотка на паника в гласа му.