Читать «Гейтуей II» онлайн - страница 5
Фредерик Пол
— Мисля, че си го разказвал, Тайни Джим, и във всеки случай сега не искам да слушам вицове.
Невидимият високоговорител изпука за момент, избръмча, а след това Мъртвият каза:
— Все същото ли, Уон? Искаш пак да говорим за секс, така ли?
По лицето на момчето не трепна нито едно мускулче, но усети познатото жегване в долната част на корема.
— Бихме могли, Тайни Джим.
— За възрастта си си доста похотлив мъжкар, Уон — отбеляза Мъртвият, а после продължи: — Разказвал ли съм ти как веднъж едва не се провалих заради полово оскърбление? Беше адски горещо. Пътувах за вкъщи с последния влак към Розел Парк и във вагона влезе едно момиче, седна от другата страна на пътеката срещу мен, вдигна крак връз крак и започна да си вее с полата. Не знам ти какво би направил в случай като този, но аз се зазяпах. А тя продължи да си вее и накрая, когато наближихме Хайландс, се оплака на кондуктора, че зяпам под полата й и той ме изхвърли от влака. И знаеш ли кое беше куриозното?
Уон се беше захласнал.
— Не, Тайни Джим — едвам можа да отговори той.
— Куриозното беше, че бях изпуснал редовния си влак. Имах много време за убиване из града, така че отидох на порнофилм. Цели два часа. Господи, какви ли неща не видях. Повече от това бих могъл да видя единствено с ректоскоп. Така че трудно може да се обясни защо се бях навел над пътеката и зяпах малките й бели чорапогащи. Но знаеш ли кое беше още по-куриозно?
— Не, Тайни Джим.
— Тя беше права! Аз наистина я зяпах. Току що бях гледал безброй женски чатали и гърди, но не можех да сваля очи от нейните! И това обаче не беше най-куриозното. Искаш ли да ти разкажа кое беше най-куриозното?
— Хайде, моля те, Тайни Джим. Разкажи.
— Е, тя слезе от влака с мен, заведе ме в тях и цяла нощ се любихме без прекъсване. Нямах време дори да науча името й. Какво ще кажеш на това, Уон?
— Ще кажа само, че не ти вярвам нито думичка, Тайни Джим.
Пауза.
— О. Не. Ти обичаш да слушаш такива неща.
Уон каза строго:
— Не искам измислени истории, Тайни Джим. Искам да науча истината. — Уон беше ядосан и смяташе да изключи Мъртвия, да го накаже, но не беше сигурен кой ще бъде наказаният. — Искам да бъдеш подробен, Тайни Джим — подкани го той.
— Добре… — Безтелесният ум прещрака и за момент си прошепна нещо, подреждайки своите разговорни гамбити. После каза: — Искаш ли да знаеш защо дивите патоци изнасилват своите патици?
— Не!
— Аз мисля, че всъщност ти се иска да научиш, Уон. Интересно е. Не можеш да разбереш поведението на приматите, ако не познаваш цялостния спектър на възпроизводствени стратегии. Дори и необичайните. Дори и на акантоцефалните червеи. Те също практикуват изнасилване. А знаеш ли какво нравят Moniliformis dubis? Те изнасилват не само техните женски, но дори и съперничещите мъжки. С нещо като гипс! Така че горкият друг червей дори не може да го вдигне.
— Не искам да слушам всичко това. Тайни Джим.
— Всичко това е много интересно, Уон! Точно поради това ги наричат „подозрителни“! — Мъртвият механично се изсмя.