Читать «Двойна звезда» онлайн - страница 6

Аз се намръщих.

— Първият въпрос не е мога ли, а дали ще искам. Какви са обстоятелствата?

— Ъ-ъ, подробностите — по-късно. Общо казано, това е обичайно дублиране на добре известна обществена фигура. Разликата е там, че превъплъщението трябва да е толкова съвършено, та да измами хората, който познават човека добре и трябва да го видят отблизо. Няма да бъде просто гледане на някой парад от трибуната или закичване на медали на момиченца-скаути — той проницателно ме изгледа. — Ще бъде необходим истински артист.

— Не — отвърнах незабавно.

— А? Слушай, ти още нищо не знаеш за работата. Ако съвестта ти те безпокои, трябва да те уверя, че няма да работиш в ущърб на интересите на човека, в когото ще се превъплътиш, нито пък в ущърб на чиито и да било интереси. Това е работа, която наистина е необходимо да бъде извършена.

— Не.

— Добре де, защо, за Бога? Ти дори не знаеш колко много ще ти платим.

— В случая заплащането няма значение — отвърнах твърдо аз. — Аз съм актьор, а не дубльор.

— Не те разбирам. Има сума ти актьори, които прибират нечии излишни пари, като се явяват пред публиката вместо разни знаменитости.

— Аз ги смятам за проститутки, а не за колеги. Нека да обясня. Един автор уважава ли анонимния писател, който дава друг да се подпише под творбата му? Ти ще уважаваш ли някой художник, който позволява друг човек да се подпише на картината му — заради пари? Може би духът на артиста да е чужд за вас, господине, но все пак вероятно ще успея да изложа нещата с термини, които са подходящи за вашата професия. Ти би ли се задоволил само за пари да пилотираш някой кораб, а някой друг човек, който не притежава твоето голямо изкуство, да носи униформата, да приема почестите, да бъде публично възхваляван като Майстора? А?

Дюбоа изпръхтя.

— Колко?

Броудбент свъси вежди към него.

— Мисля, че разбирам възраженията ти.

— За артиста, господине, славата е на първо място. Парите са просто досадното средство, което му дава възможност да създава творбата си.

— Хм… Добре, значи ти не би го направил просто заради пари. А би ли го направил по други съображения? Ако чувстваш, че това трябва да се направи и че ти си единственият, който би могъл успешно да го стори?

— Възможността я допускам, но не мога да си представя обстоятелствата.

— Няма защо да си ги представяш; ние ще ти ги обясним.

Дюбоа скочи от дивана.

— Слушай, Дак, не можеш…

— Трай, Джок! Той трябва да знае.

— Няма защо да го узнава точно сега и точно тук. А ти нямаш никакво право да излагаш всички на опасност, като му кажеш. Нищичко не знаеш за него.

— Това е пресметнат риск — и Броудбент се извърна към мен.

Дюбоа сграбчи ръката му и го извъртя обратно.

— По дяволите пресметнатия риск! Дак, по-рано ти се доверявах, но този път преди да те оставя да се раздрънкаш, ъ-ъ-ъ, един от нас двамата няма да бъде в състояние да говори.