Читать «Двойна звезда» онлайн - страница 104

— Шефе — човек умира — но представлението продължава. Не можете да се откажете сега.

Главата ме болеше и очите ми отказваха да фокусират. Той сякаш ту се приближаваше, ту се отдалечаваше от мен, а гласът му не спираше да кънти:

— … лишиха го от шанса да довърши работата си. Така че вие ще трябва да я свършите вместо него. Вие ще трябва да го накарате отново да заживее!

Тръснах глава и яко се напрегнах да се стегна и да отговоря.

— Родж, ти не знаеш какво говориш. Това е абсурдно… смешно е! Аз не съм държавник. Аз съм само един скапан актьор! Правя физиономии и карам хората да се смеят. За друго не ми бива.

За мой ужас се чух да го казвам с гласа на Бонфорте.

Родж впери поглед в мен.

— Струва ми се, че засега се справяте добре.

Опитах се да изменя гласа си и да овладея положението.

— Родж, ти си разстроен. Когато се поуспокоиш, ще видиш колко е нелепо. Прав си, представлението продължава. Само че не по този начин. Това, което е редно да се направи — единственото, което трябва да се направи — е ти самият да заемеш мястото му. Изборите са спечелени и вие имате мнозинство — така че поеми властта и изпълнявай програмата.

Без да престава да ме фиксира с поглед, той тъжно поклати глава.

— Ако можех, щях да го сторя. Само че не мога. Шефе, помните ли тези проклети събрания на изпълнителния комитет? Вие ги принуждавахте да вървят в крак. Цялата коалиция се крепеше само на личното влияние и водачеството на един-единствен човек. Ако сега не продължите, всичко, за което той живя — и умря — ще се разпадне.

Нямах какво да отговоря — през последния месец и половина бях видял скритите подбуди и преплитането на интересите в политиката.

— Родж, дори и това, което говориш, да е истина, предлагаш невъзможно решение. Ние едва успяхме да запазим видимостта, като нагласяхме да се появявам само в много внимателно режисирани условия, и въпреки това за едната бройка не ни хванаха. Само че да продължим да го правим седмица след седмица, месец след месец и дори година след година, ако правилно съм те разбрал — не, това не може да се направи. Не е възможно. Аз просто не мога да го направя!

— Можете! — той се приведе към мен и убедено заяви:

— Ние го обсъдихме всички заедно и не по-лошо от вас знаем какви са рисковете. Само че вие ще имате възможността да се вживеете в това. Като за начало — две седмици в космоса. По дяволите, цял месец, ако искате! Ще се обучавате през цялото време — неговите записки, момчешките му дневници, албумите му за залепване на изрезки — направо ще се потопите в тях. А ние всички ще ви помагаме.

Аз не отговорих. Той продължи:

— Вижте, Шефе, вие вече знаете, че политическата личност не е един отделен човек, а цял отбор — отбор, който е свързан с общи цели и общи убеждения. Ние загубихме капитана на нашия отбор и трябва да си намерим друг. Отборът обаче все още е налице.

Чапек стоеше на балкона; не го бях видял да излиза там. Обърнах се към него:

— И ти ли си за това?

— Да.

— Това е ваш дълг — добави Родж.

Чапек бавно каза:

— Аз не бих стигнал чак дотам. Надявам се, че ще го направиш. Само че, дявол го взел, няма да играя ролята на твоя съвест. Аз вярвам в свободната воля, колкото и фриволно да звучи това е устата на един медик — и се обърна към Клифтън: