Читать «Двойна звезда» онлайн - страница 102

— Ще се върна след час.

За да се включи целият състав и особено Джими Уошингтън, би се наложило дори и нашето малко събиране да бъде на долното равнище. Само че това нямаше как да стане, без да изключим самия господин Бонфорте от събирането. Останалите, разбира се, си бяха организирали свое собствено парти. Изправих се на крака.

— Родж, аз ще сляза с теб да кажа здрасти на харема на Джими.

— А? Нали знаете, че няма защо да го правите?

— Само че е редно, нали? И всъщност няма никакъв риск? — обърнах се към господин Бонфорте. — Какво ще кажете, господине?

— Имате горещото ми одобрение.

Слязохме с асансьора и минахме през тихите и празни жилищни помещения и през двата кабинета — моя и на Пени. Оттатък нейната врата беше лудница. Един стереоприемник, вкаран вътре с тази цел, гърмеше на пълна мощност, подът беше набоклучен и всеки пиеше, пушеше или и едното, и другото. Дори Джими Уошингтън държеше чаша в ръка, докато слушаше съобщенията. Не че я кусваше: той нито пиеше, нито пушеше. Несъмнено някой му я бе подал и той не я бе оставил. Джими притежаваше фино усещане какво е подходящо.

Направих един тур заедно с Родж, благодарих сърдечно и много искрено на Джими и се извиних, че се чувствам уморен.

— Ще се кача да си просна кокалите, Джими. Би ли ме извинил пред хората?

— Да, господине. Ще трябва да се пазите, господин министър.

Върнах се обратно, а Родж излезе по общодостъпните тунели.

Когато влязох в горната всекидневна, Пени сложи пръст на устните си, за да мълча. Бонфорте изглежда бе заспал и приемникът бе пуснат под сурдинка. Дак все още седеше пред него и попълваше числата на големия чаршаф в очакване да се върне Родж. Чапек не бе помръднал. Той ми кимна и вдигна чашата си към мен.

Изчаках Пени да ме снабди със скоч и вода и излязох на мехурестия балкон. Беше нощ — ни според часовника, и в действителност и Земята беше почти пълна — ослепителен диамант сред разкошно посипаните звезди. Потърсих Северна Америка и се опитах да открия малката точица, която бях напуснал само преди няколко седмици, както и да подредя емоциите си.

След малко се върнах вътре; лунната нощ направо те смазва. Малко по-късно се върна Родж и без да каже дума, седна зад работните си листове. Забелязах, че Бонфорте отново е буден.

Вече пристигаха критичните съобщения и всички мълчахме, за да не пречим на Родж с неговия молив и Дак с логаритмичната му линийка да работят. След много, много време Родж най-после бутна стола си назад.

— Готово, Шефе — рече той, без да вдига очи. — Вътре сме. Мнозинство с не по-малко от седем места, най-вероятно деветнадесет, възможно е и над тридесет.