Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 9

За да намали напрежението, Ъфорд стана и отиде при другаря си.

— Защо? — попита той. — Защо ръкописът е толкова ценен?

Болингбрук отмести поглед и долепи пръст до устните си.

— Бейкън е бил магьосник — прошепна Болингбрук. — Разкривал е тайни, скритите знания на Древните. Твърдял е, че… — замълча за момент, когато Краля на ключовете отвори още една ключалка и се насочи към последната — Ти знаеш за съперничеството между Филип Френски и Едуард Английски — всеки от тях би направил всичко възможно да провали другия.

— Но Роджър Бейкън е бил монах — изтъкна Ъфорд. — Те винаги споменават разни загадки в писанията си.

— Знаеше ли, че… — Болингбрук млъкна, отмествайки се от вратата.

Ъфорд също беше чул шума от стъпки. В другия край на стаята Краля на ключовете също усети опасността. Ъфорд вдигна арбалета. Болингбрук грабна факлата, бързо обиколи стаята, за да духне свещите и изсъска на другарите си да го последват в ъгъла. С бясно биещо сърце, облян в пот, Ъфорд застана до другите, а светлината от факлата танцуваше около тях. Помоли се това да е някой от пируващите, слязъл за още вино или ейл. Тогава стъпките се приближиха, чу се женски смях и за ужас на Ъфорд вратата се отвори, нахлу светлина и в стаята влязоха мъж и жена. И двамата бяха много пияни. Ъфорд чу остър глас, говорещ бързо на френски. Някой се чудеше защо вратата на укрепената стая е отворена. Сърцето на Ъфорд блъскаше лудо в гърдите му, защото разбра какво е станало. Магистър Тибо, заедно с хубавата Люсиен, бяха слезли да разгледат съкровищата. Дъртият козел искаше да се поперчи, нетърпелив да впечатли красивата куртизанка, но беше твърде пиян, за да осъзнае какво всъщност се е случило. Вместо да отстъпи, той затвори вратата след себе си и се заклатушка през стаята, вдигнал високо лоената свещ.

— Qu’est-ce que c’est? — Какво е това? — Той се олюля в кръга от светлина, като изруга силно, когато капка горещ восък падна на ръката му.

— Убий го — прошепна Болингбрук. — Убий го веднага!

Магистър Тибо се запъти към тях.

— Кой е там? — изкрещя той.

Ъфорд се показа на светлината, като все още криеше арбалета под наметалото си.