Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 7

— Това не е някоя черна магия, нали? Не съдържа някакви зловредни корени или книга със заклинания? Господа, мен ме е страх от магии.

— Не е магия — успокои го Ъфорд, — а знание. Съдържа тайните писания на монаха Роджър Бейкън, който навремето е учил в Сорбоната.

— Какво? — изсмя се Краля на ключовете. — Наехте мен — Повелителя на ключалките, Краля на ключовете, да открадна ръкописа на някакъв францисканец?

Ръката на Ъфорд се стрелна към камата му.

— Беше ти заплатено добре, мосю, който и да си. Една жълтица за наемането, две за отварянето на ковчежето и още две, когато се разделим. В момента горе магистър Тибо яха своята млада кобилка, докато гостите му се запознават с всички грехове на плътта. Трябва да побързаш.

Краля на ключовете се обърна към ковчежето. Болингбрук се върна, за да затвори вратите, и да се увери, че всичко е наред. Ъфорд се сви до стената. Искаше му се стомахът му да се успокои и да спре да се поти. През цялото време наблюдаваше как Краля на ключовете, чиито ръце вече не бяха в кожени ръкавици, милваше ключалките, както би го правил с косите на любимата, смеейки се под мустак.

— Мосю, това е дело на истински майстор — обяви той, като се запъти към Ъфорд.

— Domine Miserere! Смили се, Господи — прошепна Ъфорд. — Винаги врънкат за още пари — той се взря намръщено в Краля на ключовете, забелязвайки колко тънки и дълги бяха краката му в тъмните вълнени панталони и как ходилата му сякаш плуваха в ниските ботуши.

— Още две жълтици.

Повелителят на Ключалките протегна ръка.

Ъфорд хвърли поглед към Болингбрук, който отвори кесията си и подаде монетите. Ъфорд вдигна арбалета, отмести капачето на колчана, извади една от стрелите и я постави в полирания прорез. Но Краля на ключовете просто прибра златото в кесията си, намигна им и се върна към задачата си.

— Надявам се, че ще го отвориш — каза Ъфорд. — Или ще го отвориш и ние ще си тръгнем с ръкописа, или…

— Не ме заплашвай! — просъска Краля на ключовете, зает с поредната ключалка.

Ъфорд замълча. Стиснал арбалета, той се облегна назад и се загледа в тавана. Щеше наистина да си отдъхне, когато нощта изтечеше. Би било хубаво да се завърне в Англия и да получи почести и награди от сър Хю Корбет, Пазителя на кралските тайни! Той се усмихна на себе си. Той харесваше Корбет — пестелив на думи, добър господар, който не си правеше излишни илюзии относно великия Едуард Английски. Припомни си последния път, когато той и Болингбрук се срещнаха с Корбет. Кога беше това? Преди осем седмици, около празника Тяло Господне? Корбет бе дошъл в Париж, използвайки за претекст някакъв дипломатически инцидент и се срещна с двамата си служители в малка странноприемница отвъд градските стени, на пътя към Фонтенбло. Не им каза много, но нямаше и нужда, тъй като и Ъфорд, и Болингбрук изучаваха естествени науки, както и тривиума и квадривиума , логика, метафизика, философия и етика в университета. Те бяха в Париж от три години, събирайки сведения за английската корона. Сега задачата им се беше променила…