Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 8

Корбет бе наел стая в странноприемницата и те бяха насядали около масата, докато верният му другар, Ранулф-ат-Нюгейт, облечен в черни кожени дрехи, вардеше на вратата. Ъфорд постоянно се изненадваше от контраста между Корбет и Ранулф. Гладко избръснатото мургаво лице на сър Хю, с правилни черти и хлътнали очи, бе винаги спокойно. «Човек с чисто сърце и чисти ръце», така го наричаше в мислите си Ъфорд. Рижият Ранулф с бледото лице бе различен, присвитите му зелени очи бяха винаги нащрек. Беше истински боец, майстор на меча, камата и примката. Ъфорд бе чувал слухове, че някога Ранулф бил престъпник, луда глава, върлувал из тесните, вонящи лондонски улички, а Корбет го спасил от бесилката. Ранулф бе самоук, за разлика от Корбет, който беше учил в Оксфорд. Тъй като бе човек с големи амбиции и нужния талант за тях, сега Ранулф бе главен писар в канцеларията на Зеления печат.

— Почти е готово! — възкликна Краля на ключовете.

При изщракването Ъфорд се откъсна от мислите си. Краля на ключовете бе отворил двете странични ключалки и усилено работеше по трите отпред.

— Побързай! — подкани го Болингбрук и се облегна на вратата.

Ъфорд се взря в другаря си. Болингбрук обикновено бе ведър човек, сдържан, възпитан и с доста изискани маниери, но тази вечер бе видимо неспокоен. Един от онези magistri горе бе предател. Нито Болингбрук, нито Ъфорд знаеха кой точно, но след всичките им безрезултатни проучвания, някой им бе изпратил писмо, в което се казваше, че Сорбоната наистина притежава копие на Secretus Secretorum на Роджър Бейкън и че учените там се опитвали да го разшифроват. Мистериозният осведомител бе предложил да продаде ръкописа на английската корона. В началото Болингбрук и Ъфорд бяха предпазливи, знаеха, че ги наблюдават, че подозират, че работят за Пазителя на тайния печат. Но все пак имаха само предположения и никакви доказателства. Сега всичко бе различно. Някой беше разбрал за тайната им среща с Корбет и как Пазителят на тайния печат им бе възложил да намерят ръкописа или поне копие от него, да го откраднат и незабавно да го отнесат в Англия…

Ъфорд вдигна ръка в успокоителен жест, Болингбрук му се усмихна леко в отговор и се загледа как Краля на ключовете работи по ковчежето. Нито Болингбрук, нито Ъфорд знаеха кой им изпращаше писмата; те просто бяха оставяни в тяхната квартира на улицата на Кармелитите, над кръчмата «При железния чук» и в тях се описваше как Secretus Secretorum е бил даден на магистър Тибо, който го държал в ковчеже в здраво укрепена стая в къщата си.

— Готово!

Чу се още едно изщракване. Краля на ключовете се обърна и тържествено вдигна закопчалката.

— О, за Бога! — дрезгаво прошепна Ъфорд и посочи към другите две ключалки. Времето течеше, пируващите горе можеше да поискат още вино, а не биваше да ги прекъсват. Ако ги заловяха… Ъфорд затвори очи. Не можеше да понесе тази мисъл.

През последните няколко дни, докато планираха обира, и двамата с Болингбрук бяха забелязали, че тъмни фигури в околните улички наблюдават квартирата им. Корбет ги бе предупредил да внимават със сеньор Амори дьо Краон, Пазителя на тайните на негово Кралско Величество Филип IV Френски. Той бе смъртният враг на Корбет, посветил се на провалянето на плановете на английската корона и имаше легион от шпиони и осведомители на свое разположение, наричани «кралските копои». Ъфорд и Болингбрук бяха обсъдили опасността, но нямаха избор. Но ако все пак ги хванеха? Ъфорд стисна арбалета още по-силно. Щяха да ги отведат в Chambre Ardente, Горящата зала под Лувъра, да бъдат разпитани от инквизитора, завързани за колелото за изтезания в тъмницата Монфокон и разчекнати, докато палачът троши с чук крайниците им, преди да бъдат обесени на една от бесилките, издигащи се близо до портите на Сен Дени. Ъфорд затвори очи и започна да се моли. Бе посетил Нотр Дам тази сутрин, запалил три свещички в параклиса на Богородица и бе коленичил на твърдия каменен под, редейки молитва след молитва.