Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 5

Болингбрук и Ъфорд си пробиха път през тълпата. Ъфорд се чувстваше като в някой от кръговете на ада, заобиколен от мъже и жени в натруфени роби, въздухът вонеше от евтините им парфюми, лицата им бяха скрити зад маски на кучета, язовци, ястреби, грифони и дракони. Очите блестяха, пръстите се заплитаха в дрехите му, блъскаха се в него, нетърпеливи да наблюдават танца и да се присъединят към останалите, настъпващи все по-близо и по-близо до трите танцуващи подобия на Саломе. Когато танцът приключеше, тези, които спечелеха благоволението на жените, щяха да се насладят на телата им.

Ъфорд усети, че му се гади и се опита да укроти бурята, надигаща се отвътре. Това бяха доктори по правото, светила на логиката, професори по теология, които в тази карнавална нощ се отдаваха на всеки каприз на възприятията и страстта. Със сигурност разпозна Дестапл и Вервен, които лесно се отличаваха заради ръста си. В другия край на залата, като че ли за да се разграничи от оргията, стоеше Луи Кротоа, а дебелият Пиер Сансон задърпа ръкава на Болингбрук, но след миг бе повлечен в друга посока. Най-накрая успяха да преминат, прекосиха галерията на менестрелите и влязоха в кухните. Пируващите се бяха промъкнали тук да задоволят жаждата си и да видят колко още вино могат да задигнат от прислужниците и слугите в кухнята. Около тях слугите бяха заети да търкат просмуканите с кръв маси за рязане на месо или да си похапват от остатъците от пира. Никой не обърна особено внимание на Ъфорд и Болингбрук, докато те се измъкваха към калдъръмения двор — тъмно, усойно място, просмукано с миризми от конюшните. Болингбрук се промъкна през двора, а Ъфорд плътно го следваше в сенките; отвори страничната порта във високата укрепена стена и тихо подсвирна в мрака. Някой отвърна на подсвиркването. Ъфорд, надничайки в мрака, видя една сянка да се движи и Le Roi des Clefs, Краля на ключовете, се приближи. Болингбрук залости отново вратата и тримата мъже се спотаиха в сенките.

Краля на ключовете бе слаб като магьоснически жезъл. Преждевременно побелялата му коса, разделена на път по средата, се спускаше току до под ушите. Чудатото му лице заинтригува Ъфорд — беше много изпито, а брадичката много издадена, напомняше на буквата V; имаше приближени очи и заострен нос над малка уста. Ъфорд подуши уханието и си спомни коментара на Болингбрук, че този разбивач на ключалки не понасял окосмяване както по своето лице, така и по лицето на всеки, с когото си имаше вземане-даване. Разбира се, по-рано тази вечер както той, така и Болингбрук се бяха избръснали добре.