Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 58

— Какво става? — попита Милкуърт.

Ужасен, Хорхаунд не си направи труда да отговори, а само сграбчи сопата си и се затича към гробищната стена, прехвърли я и тупна от другата страна. Без да обръща внимание на виковете на приятелите си, той се втурна към подслона на дърветата. Милкуърт и Ангелика се довлякоха, останали без дъх. Жената носеше безценната торба с провизии.

— Какво видя? — попита Милкуърт.

— Дявола! — изсъска му Хорхаунд. — Появи се в огнени пламъци!

— Глупости! — възрази Милкуърт.

— Знам какво видях — каза рязко Хорхаунд — и като се върнем в пещерата, си дръжте устата затворени. Старият Фоксглъв ще е трескав. Аз ще се престоря на свещеника — той посочи с жест църквата. — Ще му бъда повече от полза, отколкото онзи.

Сър Хю стана рано на следващата сутрин. Махна преградата на прозореца и бе пронизан от мразовития въздух. Пак валеше, макар и не тъй силно както вчера. Сложи пак дъската, отиде до умивалника, счупи леда и наплиска лицето си с вода. Бързо се облече, запали огън, като духаше в жаравата и използваше духалото, за да разгори слабите пламъци в мангалите. Поседя клекнал за малко, като се радваше на топлината. В спалнята бе ужасно студено и той се загърна по-плътно в наметалото си заради ледените течения, проникващи изпод вратата и през капаците. Беше доволен, че умът му е бистър, радваше се, че не бе ял и пил твърде много предната нощ и се усмихна, като си спомни как той и Ранулф трябваше да помогнат на Чансън да си легне. Конярят беше стоял заедно с другите оръженосци пред подиума и беше изпил всичко, което му подаваха.

Корбет беше останал в леглото, докато събере достатъчно кураж да стане в студа. Чу камбанния звън от параклиса и реши да отиде на службата, преди да направи, каквото беше планирал. Приключи с обличането, напъха крака в подплатените с кожа ботуши, уви добре войнишкото наметало около себе си и си сложи чифт дебели ръкавици, които лейди Мейв му бе купила от един странстващ търговец, кръстосващ Лейтън и Колчестър. Остави стаята отключена и слезе по стълбите, като направи път на слугите, понесли ведра с вряла вода и наръчи цепеници и въглища за стаята му. Увери ги, че не са закъснели и каза, че ще се върне след службата.

Малкият параклис на замъка изглеждаше по-мрачен от вчера. Отец Андрю вече бе надянал пурпурните и златни одежди за коледните празници. Корбет коленичи при другите ранобудници, най-вече войници и прислужници, сгушени в малкото светилище. Отец Андрю започна службата с всички четения и песнопения, разказващи за рождението на Христос и Божието обещание за спасение. Корбет се причести и щом службата свърши, запали свещ на олтара на Богородица и зачака, потропвайки с крака, свещеникът да излезе от ризницата.

— Отче, съжалявам, че ви безпокоя, но момичето, което докараха вчера…

— Ще я опея днес по обед — отвърна отец Андрю.

— Тялото положено ли е вече в ковчега?

Старият свещеник поспря. Като подсмърчаше и кашляше, той се загледа с влажни очи в Корбет:

— Не, все още е в стаята за мъртъвци. Докторът я подготвя.