Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 59

— Може ли да я видя, отче? Бих искал подробно да огледам трупа още веднъж.

Старият свещеник сви рамене, изведе го от църквата и го доведе до малка, ниска постройка близо до крепостната стена. Вътре имаше два трупа. Отец Андрю обясни, че единият е на просяк, намерен на края на пътя, умрял внезапно в деня преди пристигането на Корбет. Просякът вече бе увит в дебело платно, само лицето се виждаше — смъртнобледо, с остър нос и празни очи. До него, също на подпори, беше поставен сандък за стрели, дълъг и тесен, та тялото на Ребека сигурно е било силом натъпкано вътре. Корбет дръпна платното. Сега тя беше облечена в бяла дреха, а черната й коса падаше от двете страни на лицето й. Свещеникът мърмореше поради зловонието, а Корбет внимателно огледа тялото. Опита се да прикрие дълбоката тъга от загубения млад живот, както и яростта си пред бездушното насилие. Стрелата бе извадена, а раната — запълнена с благоухания и покрита с билкова лапа.

— Сигурно приживе е била хубавка — прошепна Корбет, повдигайки дрехата, за да прегледа закръглените бедра и плоския корем на момичето. Когато натисна с ръка студената, вкоравена плът, долови тънка миризма на билки.

— Сър Хю, какво всъщност търсиш? Това е непристойно.

— А нима смъртта и убийството са приемливи? Аз дадох обещание. Ще окача убиеца на тази девойка на бесилката.

Корбет забеляза тъмноморави петна на ръката — приличаха на охлузвания. Забеляза също как кожата бе издрана, а когато обърна тялото, забеляза подобни следи по раменете и тила. Чу гласове отвън, затова върна тялото в първоначалното му положение, дръпна дрехата и го покри с грубото платно.

— Това, което търся, отче, е разрешение на тази загадка. Защо тази млада жена е била намерена на самотна пътека със стрела от арбалет в гърдите — той потупа с пръсти по ковчега. — Ти беше тук, когато вчера докараха момичето. Как бе облечена то?

— С тъмнозелена рокля и високи обувки. Аз придружих лекаря дотук. Под роклята носеше тънка кърпена фуста, беше облечена както всяко друго момиче в замъка.

— И аз така си помислих — като се запъти към вратата, Корбет се унесе в мисли.

Излезе в двора. Въпреки че все още валеше, хората сновяха напред-назад. Палеха огньове, вадеха вода от кладенците, отваряха конюшните, деца и кучета се гонеха наоколо. Ковачът разпалваше огнището и викаше на чираците си да донесат още въглища. Един кон, по-плашлив от останалите, доволен, че не е вече вързан, изцвили и размята копита из въздуха. Пекарните и пещите бяха запалени, беше пълно с храна: дебели порязаници осолено месо и кошници с недотам пресен хляб се носеха на масите — сковани дъски върху подпори — където гарнизонът щеше да се събере за закуска.

Корбет се разходи наоколо, като наблюдаваше как хората си гледат работата и от време на време отвръщаше на някой поздрав. Млада жена подтичваше по калдъръма с тежка кошница в ръце. Корбет я спря, взе й кошницата, погледна вътре и видя, че е пълна с мръсна посуда от кухнята, която трябваше да се изтърка в гореща подсолена вода. Момичето беше миловидно, червеникава коса обрамчваше бялото й лице.