Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 60

— О, благодаря ти, сър — акцентът й беше силен, гласът — мелодичен, а думите преливаха една в друга.

— Как се казваш?

— Ами Мариса, мастър.

— Кажи ми, Мариса… — Корбет понесе кошницата през двора, а другите жени отстъпиха назад и гледаха зяпнали как този властен кралски служител помага на една от техните. Той остави кошницата на земята възможно най-далеч от огъня, за да не се опърли. — Кажи ми, Мариса — Корбет извади монета и като хвана отрудената ръка на момичето, я накара да я вземе, — имаш ли наметало?

— О, не, мастър — тя явно зърна разочарованието в очите на Корбет. — Но винаги мога да взема назаем.

— Ами ако решиш да напуснеш замъка?

— Тогава нямаше да питам за наметало — ухили се тя, — защото хората ще разберат, че ще излизам.

Корбет се обърна разочаровано. Беше му станало ясно защо Ребека не бе носила наметало.

— Сър Хю!

Той се огледа. Болингбрук, разтъркваше натежалата си глава и едва се мъкнеше през снега.

— Пих твърде много — призна си той. — Трябваше веднага да си легна. Сега студът ме отрезвява — той примигна към Корбет, който видя резките от опита за бръснене по бузата на писаря. — Какво правиш тук?

— Пъхам си носа в чуждите работи — усмихна се Корбет. — Би трябвало да кажа, че се опитвам да открия нещо, свързано с убийството вчера сутринта — той обгърна с жест вътрешния двор, кипящ от живот като всеки пазар. — Обаче не откривам нищо, пък и дьо Краон настоя да започнем рано сутринта.

Корбет поведе Болингбрук през залата, за да закусят. Ранулф вече беше там, бодър и в отлична форма, и се опитваше да убеди Чансън, който направо будеше съжаление, да хапне малко хляб и да пийне глътка от разредения с вода ейл. Дьо Краон и свитата му влязоха и размениха с тях любезности, преди да се отправят към дневната, до която се стигаше по коридора под галерията на менестрелите. Беше топла, уютна стая, същинско убежище от пронизващия студ, стените й бяха плътно покрити с вълнен плат в тъмни, убити цветове. Полираният дървен под бе покрит с ориенталски килими, а огънят в голямото огнище вече припукваше весело и издигаше нависоко пламъците си. В центъра на стаята се открояваше дълга орехова маса с по един тапициран стол с висока облегалка от всеки край и подобни столове по протежение на двете й страни. На масата бяха поставени пособия за писане, съдържащи мастилници, подострени пера, пемза и малко бурканче фин пясък. От двете страни стояха кръгли кожени кутии с отворени капаци, разкриващи бели ролки велен и пергамент. Железен кръг с поставени по него свещи бе спуснат от черните греди по тавана. Във всяка поставка имаше скъпа свещ от пчелен восък, за да се осигури добро осветление за седящите на масата. Имаше също и месингови канделабри, също запалени, за да се постигне нужния ефект.

Вече се бяха споразумели кой къде да седи: Корбет и дьо Краон в двата края, писарите и съветниците по протежение на двете страни. Отец Андрю дойде да изпее Veni Creator . Корбет заяви, че е доволен, и като остави Чансън да седне при другите оръженосци до огнището, заведе Ранулф и Болингбрук до стаята си. Бръкна в един от ботушите си, извади връзка с три ключа и се запъти към железния сандък до леглото.