Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 51

Кротоа бързо се извърна на другата страна и остави Корбет на мислите му. Сър Едмънд бе погълнат в разговор с дьо Краон — описваше му укрепленията на замъка Корф и строителната работа, която предстоеше, щом дойдеше пролетта. Корбет седеше, вперил поглед в чашата си. Беше предупредил своя крал, че тази среща в замъка Корф е изключително опасна. Филип и дьо Краон крояха нещо, но какво? И въпреки че той беше разпитал подробно Едуард, кралят така и не разкри собствения си интерес към писанията на Роджър Бейкън.

Корбет се вгледа в лицата около масата. Според Болингбрук, който все още поучаваше със зачервено лице Дестапл, в Сорбоната имаше шпионин, готов да продаде копието, направено от магистър Тибо на «Тайната на тайните». Поне привидно, направил го бе за злато и сребро. Беше ли същата тази личност «маша» — средство за залавянето на Болингбрук и Ъфорд? И все пак дьо Краон можеше да доведе своите хора в избата и да ги залови на местопрестъплението. И защо магистър Тибо бе слязъл до избата? От думите на Кротоа излизаше, че Тибо е трябвало да се срещне с някого там. Дали Тибо беше шпионинът? И защо изобщо дьо Краон бе позволил копието да бъде откраднато? Дали ръкописът не съдържаше нещо много опасно? И дали то бе причината за срещата в Корф?

Корбет вдигна чашата към устните си, но се спря. Трябваше да остане с бистър ум. Облегна се и се усмихна на себе си, като си играеше с бокала. Логиката може да се опира само на това, което бе станало в действителност, а не на това, което би могло да се случи — така го беше учил Кротоа. Така че трябваше да почака…

Алуша, дъщерята на Гилбърт, си спомняше ужаса, който изпита, когато се натъкна на тялото на Ребека. Тя бе коленичила до него на онази студена, настлана с камъни пътека и чуваше, че някой пищи. Чак когато отец Матю дойде, Алуша осъзна, че всъщност тя е тази, която издава ужасния писък. Свещеникът я бе изправил на крака и прегърнал със силните си ръце, като я милваше по косата и се опитваше да я успокои. Каза й да стои до тялото, а той изтича до църквата и донесе ръчната количка. Тя помогна да положат трупа на бедната Ребека върху нея и го покри със зацапаното платно, което свещеникът донесе. След като се върнаха в замъка, родителите на Алуша се заеха да я утешават. Дадоха й чаша горещо вино с подправки от кухнята, а баща й се завтече до мистрес Фейнър за малко отвара от дилянка, за да може да поспи.

Алуша спа дълго и дълбоко и чак след като се събуди, осъзна с пълна сила на какъв ужас бе станала свидетел този ден. И сър Едмънд, и отец Матю идваха да я разпитват, но Алуша беше объркана и все още под въздействието на силното вино. Тя обясни как тя и близката й приятелка Ребека решили да се измъкнат от замъка и да се срещнат при църковната порта, за да занесат на гроба на Мериън малко зеленина. Все пак бе именният й ден и те искаха да почетат по някакъв начин паметта на приятелката си. Алуша описа църквата и побелялата от сняг гора, и колко тихо било. Тя дори си спомни кряскането на враните и гарваните.