Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 49

— Радвам се да те видя, сър Хю — малко поостарял, но съвсем малко.

Той отстъпи, когато дьо Краон застана помежду им:

— Да разбирам ли, че се познавате отдавна?

— За мен бе огромна чест — отвърна Корбет. — Щом някой чуе мастър Луи, повече не може да го забрави. Той преподаваше логика в Оксфордския университет.

— Сър Хю ми беше любимият ученик — отговори Кротоа. — Не заради логиката му, а просто не бях виждал човек, който да приема нещата толкова сериозно — забележката му предизвика смях. — И сега — продължи Кротоа — е необходима такава сериозност.

Той говореше бързо на нормански френски и от погледа му Корбет осъзна, че старият му приятел — майстор на бързата мисъл и точното слово — иска да си поговори тайно с него.

Сър Едмънд плесна с ръце и подкани прислужниците да напълнят чашите и да поднесат мек хляб с подправки. Разговорът се обърна към времето, ужасите на пътуването по море и историята на самия замък. Корбет се опита да въвлече Кротоа в разговор, но всеки път щом французинът се приближеше, дьо Краон или някой от другите също се появяваха. Корбет дръпна сър Едмънд за ръкава и му зашепна за подредбата на местата за сядане, управителят кимна и обеща да направи каквото може.

Когато тръбата от галерията на менестрелите зазвуча, обявявайки поднасянето на първото ястие, Корбет видя, че е настанен от лявата страна на сър Едмънд, дьо Краон е от дясната страна на управителя, а Луи Кротоа — между него и Ранулф. Напълниха чашите с вино, вдигнаха наздравица и първото ястие бе поднесено: печена сьомга със сос от лук и вино, последвана от угоен петел с подправки и пиле със сметана. Виното се лееше, лицата се зачервяваха, глъчката се усилваше. Придружителите на дьо Краон се отпуснаха, а ръководителят на френските посланици безмълвно призна, че няма какво да направи, за да попречи на сър Хю и стария му учител да си поприказват.

— Имат ли ти доверие? — попита Корбет.

— Разбира се — отвърна Луи. — Просто са любопитни — той потупа приятелски Корбет по ръката. — Дьо Краон е посещавал университета в Кеймбридж, Дестапл е изнасял лекции в кралството, както и в университетите в Ломбардия. Знанието не признава граници, сър Хю. Добре ли си?

За известно време разговорът се насочи към лични теми, накрая Корбет побутна сребърния си поднос и попита.

— Какво ще кажеш за монаха Роджър Бейкън?

— Сър Хю, не съм сигурен дали е бил шут или гений.

— Преведохте ли «Тайната на тайните»? — попита Корбет.

— Разбира се, че не — прошепна Кротоа, — но се носят слухове, че магистър Тибо бил започнал — лицето му остана невъзмутимо. — Чухте ли новината, сър Хю? Магистър Тибо организира голям пир, гуляйджийска вечер, но се случи ужасна злополука. Казват, че крадци се опитали да ограбят избата му и случайно ли, нарочно ли, лумнал огън, който помете къщата. Всички гости успяха да избягат благополучно, включително и аз, но кралските служители, които бяха изпратени да разследват случая, твърдят, че намерили три трупа в избата, е, поне останките от тях: магистър Тибо, младата жена, с която се забавлявал, и още един — непознат. Безумна нощ! Казват, че един от крадците бил англичанин, писар на име Уолтър Ъфорд. Видях го на пиршеството онази нощ, заедно с мъж, който много прилича на другаря ти Болингбрук.