Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 50

Корбет хвърли поглед през масата към Болингбрук, потънал в разговор с Дестапл. Чуваше гръмогласния дебат, който водеха относно логиката на известния теолог Абелар , който използвал книгата си Sic et Non, за да се подиграва на другите теолози и погрешните им тълкувания на Светото писание.

— Съмнявам се, че Уилям е бил там — Корбет извърна глава, — но ако е бил и представите доказателство за това, ще мога да разследвам нещата в дълбочина.

Кротоа се засмя:

— И може би ще го запитате дали ценното съкровище на магистър Тибо, копието му на «Тайната на тайните» е станало негово притежание? Нашият крал беше много разгневен.

— От какво? — попита Корбет. — От смъртта на магистър Тибо или от кражбата на ръкописа?

— Негово величество — Кротоа едва доловимо шепнеше — се ядосва на много неща, сър Хю. Ядосан е на мен и другите от университета. Обградил се е с ласкатели, хора като Пиер Дюбоа — подлизурковци, които помнят старата поговорка на римските правници: «Волята на принца има силата на закон». Колкото повече остарява Филип, толкова повече се озлобява към инакомислещите.

— А какъв е интересът му към теориите на брат Роджър?

— Щом вашият крал се интересува, значи и нашият крал се интересува. Няма съмнение, че този учен монах е бил истинска съкровищница от тайни познания, но дали те си струват усилието, трябва да решим ние.

— Тибо разгадал ли е тайнописа? — попита Корбет. — Трябва да обменяме такива познания.

— Мисля, че е успял или поне е започнал. Сега аз и другарите ми трябва да спечелим благоволението на нашия господар, като довършим задачата. Занимавам се с шифри от много години, сър Хю, с писанията на учения Полибий и други от древните, но начинът, който Бейкън е използвал, за да закодира знанията си, е най-заплетеният, с който съм се сблъсквал.

— Ами магистър Тибо — продължи Корбет, — в нощта, когато е загинал, защо е бил в избата?

— Там беше укрепената му стая — отвърна Кротоа. — Аз бях в залата на неговия дом тази вечер. Бях се оттеглил от пиршеството. Хората бяха пили твърде много и с всеки изминал час куртизанките ставаха все по-разпуснати. Бях близо до вратата, когато магистър Тибо се появи. Поканих го да се присъедини към нас, но той отказа. Младата жена, която го придружаваше, беше изящна куртизанка, изключителна хубавица — тя се оплакваше.

— Оплакваше ли се? — възкликна Корбет.

Кротоа направи знак на Корбет да не говори високо:

— Да, оплакваше се. Каза, че й е студено и че не искала да слиза в мразовитата изба. «Но нали ти ме помоли» — й каза Тибо. Тръгнаха си и не след дълго слугите се развикаха, че от избата се издигат дим и пламъци — Кротоа сви рамене. — А сега да поговоря с Ранулф…