Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 47

Ранулф разтърси господаря си:

— Французите пристигнаха, трябва да се приготвим.

Корбет се размърда. Ранулф вече се бе преоблякъл в яркозелена дреха, поръбена със сребро. Под нея беше сложил бяла ленена риза и тъмнокафяви тесни панталони. Лицето му бе гладко избръснато, косата — пригладена, сложил си бе пръстени и около кръста бе препасал тесен кожен колан с ножница за кама.

— Лейди Констанс ще забележи колко си прекрасен — подразни го Корбет, но Ранулф вече се бе запътил към вратата. Нямаше никакво желание да обсъжда този въпрос.

Влязоха прислужници, едва крепящи ведрата с вряла вода за миене. След като се оттеглиха, Корбет се разсъблече, изми и изкъпа, надяна чиста ленена дреха, бельо и батистена риза. Като си тананикаше църковния химн от втората неделя на коледните пости, той извади от пътническия си сандък одежда в червено, синьо и златно — цветовете на кралското семейство. Сложи си черни панталони и обу меки кожени ботуши, после нахлузи на врата си сребърния филигранен отличителен знак на кралската канцелария и постави пръстена с кралския печат на Тайния съвет на средния пръст на лявата си ръка. Ранулф и Чансън влязоха в стаята, докато той се решеше.

— Направих каквото можах — Ранулф посочи към Чансън, пременен в нова вълнена дреха. Косата му изглеждаше дори по-остра от обикновено. Закачките продължиха и когато Болингбрук влезе и съобщи за пристигането на дьо Краон.

— Обиколих замъка — Болингбрук седна върху сандъка в края на леглото. — Същински зайчарник — с повече дупки и тунели от който и да било лондонски квартал — той погледна към Корбет. — Говори се за обещанието, което сте дали…

— Знам, знам — призна Корбет. — Не трябваше да давам това обещание — той спря, защото чу камбаната на замъка да бие — сигнал, че пиршеството скоро ще започне.

Корбет поведе останалите в режещия студ. Влязоха в Залата с ангелите. Сега дългата стая бе ярко обагрена в светлина и цветове. Бяха поставили свежа зеленина, огнищата бяха пълни догоре с цепеници и пламъците се издигаха нависоко. Грееха мангали и кадилниците с тамян от църквата също пръскаха силен аромат. Музикантите в галерията настройваха флейтите и арфите. Голямата маса на подиума беше покрита с бяла дамаска и блестеше от наредените кани, бокали и гарафи.

Дьо Краон и свитата му стояха пред огнището и отпиваха от купи с топло вино. С неискрена усмивка на лице, но решен да спази етикета и протокола, Корбет се приближи към тях. Той прегърна французина с червеникава коса и мрачно лице, за когото бе сигурен, че иска да го убие, и двамата си размениха osculum pacis — целувката на мира: той целуна устните, които го бяха проклинали, и стисна ръцете, които искаха да се окъпят в кръвта му. Дьо Краон също съблюдаваше официалностите. Той се отдръпна, разпери ръце и поздрави Корбет на нормански френски, като му предаде благопожеланията на своя милостив господар. Съперникът на Корбет също бе облечен в цветовете на френския кралски дом — одежда в синьо и бяло, украсена със сребърни лилии. И така те стояха, разменяха любезности, всеки вдигаше наздравици за господаря на другия, дьо Краон с видимо самодоволна усмивка и без да прави опит да прикрие омразата в очите си. Започнаха да представят и останалите. Ранулф кимна съвсем леко към чернокосия оръженосец на дьо Краон, Бого от Байо. Корбет невъзмутимо представи Болингбрук, а дьо Краон хвана ръката на писаря и я стисна здраво: