Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 39

Корбет се наведе напред и зашепна на сър Едмънд, а управителят извърна глава, за да чува по-добре.

— Има ли нещо, което да свързва всички тези жертви? — попита Ранулф.

Свещеникът побутна настрани подноса си и придърпа чашата с вино. Корбет забеляза, че въпреки едрото му тяло, пръстите на отец Матю са дълги и нежни като на жена.

— Какво е общото между тях ли? Разбирам логиката ти — той повдигна вежди, — но не знам името ти.

— Ранулф, Ранулф-ат-Нюгейт, Главен писар в канцеларията на Зеления печат.

— Нещата, които са равни на едно и също, са равни и помежду си — отвърна свещеникът. — Същото логическо съждение може да се приложи към всичките тези жертви. Те са бедни, млади са, живеят в замъка, всичките си търсят работа или в крепостта, или…

— Това е голямата награда — да са твоето училище — допълни сър Едмънд.

— Да, и моето училище — усмихна се свещеникът. — Всяка събота следобед събирам всички девойки в нефа на църквата и ги уча на основни познания по четене и писане. Общо трябва да са около трийсет момичета. Някои са много схватливи, например младата Филипа. Давам им сметана и прясно изпечен хляб и през лятото — най-добрия мед от кошерите ми. В неделя е ред на младите момци. Много се гордея с училището си — додаде той.

— И аз бих се гордял — отвърна Корбет. — Оттам тръгнах и аз, от нефа на църквата «Сейнт Дънстън», после отидох в катедралното училище, а след това — в Оксфордския университет. Понякога малки пламъчета се разгарят в буен огън.

Той спря, защото в залата влезе един прислужник с кожена торба, после се наведе и зашепна в ухото на сър Едмънд:

— Ще пристигнат след малко, но междувременно…

Управителят побутна кожената торба. Корбет взе пъклената стрела, която докторът бе извадил от гърдите на Ребека. В единия й край имаше остри зъбци като на рибарска кука, а в другия — сноп вкоравени пера. Беше почистена, но Корбет забеляза как ударът е изкривил един от зъбците и дори грозният връх бе леко затъпен.

— Разпознаваш ли я, сър Едмънд?

— Има хиляди като тази из замъка.

Корбет премери с ръка тежестта на стрелата.

— Ребека е била намерена на пътека, убиецът й е стоял приблизително на около един ярд разстояние. Била е млада жена, с чевръсти крака и остър слух. Ако се е почувствала заплашена, е щяла да избяга, но не го е сторила. Била е с лице към убиеца си, трябва да му е позволила да се приближи много близо. А сега ми кажете, господа — на самотна мъглива пътека в студена декемврийска утрин, във време и на място, където стават ужасяващи убийства, защо тази девойка не се е изплашила?

— Нека го кажа преди теб — гласът на отец Матю бе твърд. — Тя би разрешила на свещеника да се приближи, но аз си бях в църквата.

— Кротко, кротко — промърмори Корбет. — Никой не те обвинява, отче, камо ли да те подозира. На кой друг би позволила същото?

— На приятел — заяви Ранулф. — На друга девойка или на някой немощен старец? Ребека не е била уплашена.

Той замълча, като чу суматохата пред вратата на залата. Сър Едмънд извика на пазачите да ги пусне и група мъже и жени се дотътриха в стаята и се заоглеждаха слисано, преди да се обърнат и поклонят на сър Едмънд.