Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 38

— Постиш ли, отче? — подразни го Ранулф.

— Не съм ял от вчера — отец Матю кимна към управителя. — Сър Едмънд настоява да се храня с него тук — усмихна се той, — а аз му се отплащам с молитви, добра работа и пост до следващото хранене.

— Отче — Корбет почака, докато хихикането утихне, — докарахте шестата жертва.

— Да, така е, общо са шест. Пет вече са погребани в моето гробище, пет заупокойни служби, пет поръсвания със светена вода, пет кръста, пет майки и петима бащи, които трябва да се утешат.

— И нямате никакви предположения кой и защо убива невинни момичета?

Свещеникът поклати глава:

— Това е първото убито момиче, което намирам. Останалите? Е, за тях ще ви разправи сър Едмънд. А тя просто си лежеше там. Свита, като подхвърлена купчина парцали. Но защо? — свещеникът като че ли говореше на себе си. — Беше само една обикновена прислужничка, нямаше си нищо освен хубостта си.

— Чувам, че хората обвиняват разбойниците.

— Разбойници! — прекъсна ги сър Едмънд. — Ще си помисли човек, че са Уилям Уолъс. Те са една жалка шайка мъже и жени — обясни той на Корбет, като се наклони през масата. — Бракониери и дребни крадци. Наистина, сторили са достатъчно, за да увиснат на бесилката, но защо им е да убиват млади жени? Три от седемте жертви бяха намерени на територията на замъка.

— Не бяха ли шест?

— Една е изчезнала — обясни сър Едмънд. — Филипа, дъщерята на мистрес Фейнър — тя отговаря за прането. Преди десет седмици, точно след като прибрахме реколтата, Филипа изчезна след неделната служба. Казала, че отива на разходка, но не се върнала. Изпратих войници и конници да претърсят околността, влязоха навътре в гората, колкото можаха. Помолих рибарите по крайбрежието да следят приливите, но изобщо не намерихме тялото й.

— Аз организирах енориашите си — допълни отец Матю. — Претърсихме всяка долинка, горичка и ров, дори пещерите на остров Пърбек, но не открихме нищо. Мистрес Фейнър смята, че дъщеря й е мъртва, че е първата жертва на ужасните убийства. Скръбни времена, най-лошите, откакто дойдох в енорията.

— А кога беше това? — попита Корбет, докато набождаше на костената си вилица парче месо.

— Преди около единайсет години. Аз съм от Дърам, но там не можах да си намеря служба — свещеникът върна темата обратно към убийствата. — Наистина, това са времена на страх. Както казва Овидий: Omnibus ignotae mortis timor — «Във всички създания се крие страха от непозната смърт». Никой не проумява защо младите девойки са убити по такъв жесток начин.