Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 37

— Дадохте ли причастие? — попита старият свещеник.

— Не, отче, не съм. Забравих.

Отец Матю коленичи в снежната вихрушка и прошепна думите на опрощение: Absolvo te a peccatis tuis — «Опрощавам греховете ти».

— А сега помазването — кудкудякаше отец Андрю. — За Бога, човече, не забравяй помазването. Последното причастие е едно от тайнствата на църквата. Няма да мога да се справя сам — светлосините очи на отец Андрю се спряха на Корбет. — Заради ревматизма в краката, нали разбирате.

Отец Матю грабна стъкленицата с миро от кошницата и започна да помазва дланите на мъртвата девойка, после и краката, като изу твърдите кожени сандали, преди да помаже очите, ушите и устата й. Корбет погледна през рамо. Ранулф ги наблюдаваше с жив интерес. Корбет си спомни амбицията, за която верният му другар споменаваше от време на време, че ако пътят на повишението изисква от него да бъде ръкоположен за свещеник, щял сериозно да си помисли.

След като приключиха с помазването, сър Едмънд нареди на няколко войници да отнесат тялото до малкия навес зад параклиса на замъка, «Сейнт Джон», намиращ се близо до входа към първия двор на замъка. После погледна към небето — оловносиво море, в което снежинките се рееха от острия вятър.

— Моите извинения, сър Хю, все още не си ял, е, поне не както трябва.

Той покани свещениците да се присъединят към тях, но старият свещеник на крепостта обясни, че ще остане край тялото на бедната девойка и ще се моли. Те го изпратиха с поглед, после се забързаха към жилището на управителя. Да бъдат в залата бе истинско облекчение, след пронизващия студ и негостоприемната мрачна заседателна зала. Беше дълго, сводесто помещение с боядисани в черно греди по тавана; стените бяха покрити с бяла мазилка като фон за поредица красиви стенописи, на които се виждаха ангели, свирещи на различни инструменти — лютни, арфи, виоли, гайди, тръби и обои. За да намали напрежението, сър Едмънд обясни, че лейди Катрин най-много обича ангелите и добави, че гоблените и разноцветните тъкани в залата са подбрани на подобни теми.

— Наричаме я «Залата с ангелите» — той посочи с жест наоколо.

Залата наистина беше уютна и подредена с вкус, твърдият дървен под бе полиран, вместо да бъде покрит с тръстика, която събираше мръсотия и понякога вонеше на бунище. В далечния край се намираше галерията на менестрелите, в дъното от двете страни имаше дълги масивни маси от отличен здрав орех, полирани до такава степен, че блестяха от светлината на факлите и свещите. В центъра на залата, почти срещу главния вход, имаше голямо огнище, зейнала подобно на пещера камина, защитена с решетка, зад която весело горяха купчина дърва. В другия край на залата, под знамената, извезани с хералдически знаци, стоеше висока маса на подиум, а в центъра на масата беше поставена красива голяма сребърна солница с формата на замък. След като сър Едмънд им показа различните забележителности на залата, той ги поведе към масата и ги покани да седнат. Слугите се забързаха от кухнята зад подиума и взеха да носят горещи купи с ечемичена супа, последвани от подноси с вкусно телешко, хляб с масло и поднос с нарязани зеленчуци. Сър Едмънд наля искрящото бяло вино, внесено специално от рейнските изби. На масата бяха поставени малки украсени съдове, пълни с въглени и поръсени с мащерка, с които да топлят пръстите си. Отец Матю заяви, че умира от глад, нахрани се набързо, но накрая не отказа и ястие от доста тлъсти агнешки котлети с ментова заливка.