Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 31

Алуша откри гроба, отбелязан от простичък кръст с надпис «Мериън, почивай в мир», изрязан от ковача в замъка. Тя коленичи и извади изпод наметалото стрък бодлива зеленика, който бе откъснала сама — листата бяха яркозелени, а зрънцата блестяха. Постави зелениката близо до кръста. Искаше й се да бе донесла цветя, но беше средата на зимата. Не беше ли казал ли отец Матю, че зелениката символизира Христа — вечния, неизменен Бог, а зрънцата представляват свещената Му кръв? Алуша се почеса по носа и се опита да си спомни някоя молитва. Отец Матю ги беше научил на «Отче наш» на латински. Опита се да я каже. Латинският беше по-силен, защото беше езикът на Бог. Запъна се на думите Qui est in caelo — «Който си на небесата» и се отказа, като се задоволи само да се прекръсти. После подгъна крака и седна. Защо му е било на някой да убива бедната Мериън и другите? Една след друга, по един и същи начин, със стрела, пронизваща сърцето или в случая със Сибил — пронизваща гърлото и разкъсваща плътта от двете страни. Кой беше отговорен за това? За какво бяха виновни жертвите? Невинните момичета от замъка все си клюкарстваха за момчета и с нетърпение чакаха ту този, ту онзи църковен празник: дали Коледа с големия бъдник, пукащ в огнището, или Първи май, когато издигаха украсения с цветя и панделки кол под синьото небе. Но нима в това имаше нещо лошо?

Алуша вдигна глава и се загледа в портата на гробището. За момент й се стори, че видя някого. Църковната камбана започна да бие сигнала за обедната молитва, макар че не много хора се вслушваха в него. Алуша се прекръсти отново и стана на крака. Другите момичета бяха погребани наблизо. Защо умряха? Според слуха не са били изнасилени, така че за какво е било това? Бяха все бедни момичета без пукнат грош, без дори едно евтино пръстенче на ръцете си.

Алуша мина бавно през гробищната порта и пое по тясната пътека към замъка. Дърветата се издигаха нагъсто от двете й страни и мъглата ставаше все по-плътна. Алуша се забърза, после спря, защото чу шум зад себе си. Бързо се обърна, но нямаше никой. Продължи да върви, докато не забеляза някакво цветно петно на тревата до пътеката. Заинтригувана, тя се завтече към него. Видя купчина тъмнозелени и кафяви дрехи и снопче червеникава коса. Алуша спря, онемяла от страх. Не беше ли такава косата на Ребека? Не бяха ли това нейните дрехи? Дъхът й заседна в гърлото, тя спря и разрови купчината. Трупът се показа — безизразни очи, окървавена уста и точно под брадичката — ужасната кървава рана, от която стърчеше краят на стрелата. Наистина беше Ребека и беше мъртва. Алуша нададе ужасен писък.