Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 29

— Не ми се вярва.

— Кое не ти се вярва? — усмихна се Ранулф.

Болингбрук само поклати глава. Свали си наметалото и го метна на масата, пръстите му потърсиха камата в кожената ножница:

— Филип означава неприятности — тук има някаква коварна уловка.

— Именно затова ще се срещнем тук — отвърна Корбет. — Кажи ми отново, Уилям, защо Ъфорд уби магистър Тибо.

— Налагаше се — Болингбрук седна и потърка лице. — Бяхме в избата и се опитвахме да отворим проклетото ковчеже.

— Но защо? — настоя Корбет. — Защо Тибо, когото Ъфорд за последно е видял да палува с хубавката проститутка, ще остави насладите на нощта и топлата уютна стая, и ще поведе тази жена в студената изба през нощта на пиршеството? Какво е искал да й покаже? Ценен ръкопис, който тя не би могла да разбере?

— Може би е искал да се поперчи — каза Ранулф. — Искал е да я впечатли?

— Но защо точно тогава? — настоя Корбет. — Защо точно в този момент в тази конкретна нощ?

— Не знам — поклати глава Болингбрук, — но и аз се замислих за същото. Питахте ме доста пъти, сър Хю, и сега, когато идват колегите на Тибо, ме питате пак. Но аз наистина не знам — той въздъхна раздразнено. — Чудех се също и как бе заловен Ъфорд — той си пое дъх. — Сигурен ли си, че ръкописът, който откраднахме, е истински? Или Филип просто ни прави на глупаци?

Трета глава

Мъдрите винаги са се отличавали от множеството.

Роджър Бейкън, Opus Maius

Всеки трябва да знае езици, да ги изучава и разбира тяхното мълчание.

Роджър Бейкън, Opus Tertium

Прислужничката Алуша, дъщеря на Гилбърт — заместник-управителя в склада за провизии в замъка Корф, се движеше между надгробните плочи и кръстовете в голямото гробище на «Сейнт Питър ин дъ Ууд». Алуша, ниска и пухкава, с къдрава черна коса и шарещи очи, беше много доволна от себе си. Пристигането на кралските люде в замъка беше предизвикало голямо вълнение. Хората се преструваха, че търчат по обичайните си задължения, но както отбеляза баща й — «странникът си е странник», и всички се заплесваха по тези властни мъже от далечния Лондон. Алуша се уплаши от писаря с мрачно лице, черна коса и меч със сребърна дръжка, но момичетата вече разпалено обсъждаха червенокосия — как наперено ходеше, пък и тези зелени очи, които се стрелкаха насам-натам и подсказваха, че е готов за пакости.

На Алуша много й се искаше да остане и послуша клюките, но мистрес Фейнър бе заявила, че ще тръгне точно по обяд, а тя изискваше безпрекословно подчинение. Момичетата от замъка наричаха мистрес Фейнър «дъртата кукумявка», защото никога нищо не пропускаше. С неумолимо лице и строги очи, яки ръце и остър ум, мистрес Фейнър бе главната перачка. Тя си знаеше положението и властта, както всяка друга важна дама. Пък и нещата се бяха влошили, откак Филипа, дъщерята на мистрес Фейнър, бе изчезнала в последната неделя от прибирането на реколтата. Изчезна като листо, понесено от вятъра и никой не знаеше къде е отишла. Разбира се, тя не липсваше особено на никое от момичетата. Филипа също имаше своите превземки и капризи, особено откакто отец Матю взе да ги събира в нефа в събота следобед, за да научи всички момичета от околността на азбуката и колко важни са числата. Странен човек беше отец Матю, толкова учен…