Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 32

Дискусията в заседателната зала на двореца се разгорещяваше, Болингбрук се разхождаше нагоре-надолу, видимо вбесен, че той и Ъфорд бяха рискували живота си, а Ъфорд плати най-високата цена само за да откраднат някакво си копие.

— Налагаше се — извика Корбет. — Негово величество кралят много се заинтересува от писанията на отец Роджър. Трябваше да сме сигурни, че книгата, която притежаваме, нашето копие на Secret us Secretorum, е точен препис на оригинала. Аз сравних двете и доколкото мога да преценя въпреки странните символи и шифри, те съвпадат.

Сър Едмънд седеше и наблюдаваше стълкновението, а Ранулф тихо се наслаждаваше на ставащото. Не обичаше нищо повече от това да наблюдава как господарят «Кисела физиономия» спори с някого. Още повече, че познаваше отдавна Болингбрук и знаеше, че е човек на горещите страсти, а Ранулф, който знаеше какво е да бягаш от хора, които ти желаят смъртта, разбираше защо се гневи.

— Това, върху което трябва да се съсредоточим, Уилям — гласът на Корбет оставаше спокоен, — е логиката на положението.

— «Логиката»? — Болингбрук зае отново мястото си. — Сър Хю, знам за логиката, колкото и ти, сега не сме дошли да се учим.

— Напротив.

Корбет се усмихна, после поспря, когато повиканият от сър Едмънд прислужник донесе нова кана с ейл и топъл хляб от пещите на замъка. Той се зарадва на малката почивка, наложена от наливането на напитките и раздаването на хляба.

— Нека помислим логично — той заговори бързо, докато Болингбрук тъпчеше хляб и сирене в устата си. — Мен не ме интересува копието, нито какво стана, когато го откраднахте, а защо магистър Тибо е слязъл в избата в нощта на пира. Защо е взел със себе си момичето?

— Ъфорд нямаше друг избор, освен да ги убие!

— Не казвам, че е имал. Уолтър си беше изцяло човек на камата. Но аз подозирам някаква коварна измама. Нека ви обясня хипотезата си. Имаме двама писари на английския Таен съвет, учени от Оксфордския университет, представящи се за учащи в Сорбоната. Дава се заповедта — нашият благороден крал иска френското копие на Бейкъновата «Тайна на Тайните». Вие с Ъфорд започвате отчаяно да я търсите навсякъде. Появява се предател измежду французите — този мистериозен непознат, който ви предлага ръкописа.

— Не го е предложил — отвърна Болингбрук с уста, пълна със сирене. — Просто ни каза къде се намира и ни обеща покани за пиршеството на магистър Тибо.

— Знаеш ли кой е този човек? — попита Ранулф.

Болингбрук поклати глава:

— Не, никога не сме се срещали. Той общуваше с нас чрез бележки, оставени в квартирата ни. Вече ти показах онези, които запазих. Останалите са унищожени.

Корбет кимна. Той старателно бе разгледал надрасканите бележки. Бяха написани на нормански френски с почерк, който не му беше познат, и съдържаха полезни сведения за двамата му пратеници.

— Това, което знам обаче — продължи Болингбрук, като отпиваше от ейла си, — е, че месец преди пиршеството на магистър Тибо този французин е разкрил какво всъщност търсим и в замяна на злато ни каза къде се намира то и как можем да го вземем. Мисля, че по един или друг начин той е предупредил магистър Тибо и го е довел до онази изба. Там е трябвало да ни уловят в капан, но магистър Тибо си беше стар пияница, прогнил от вино и похот, и може би е отказал да повярва на чутото или не е осъзнал важността му. И което е още по-важно, този предател ни е издал и на сеньор дьо Краон и на кралските копои. Извадихме късмет. Трябваше да ни заловят или в къщата на магистър Тибо, или в жилището ни на улицата на Кармелитите, но ние успяхме да избягаме. Разделихме се, те вероятно са счели, че Ъфорд е по-важен и са хукнали да преследват него…