Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 156

Снегът се беше превърнал в лед и от двете страни на пътеката Корбет съзираше следи от скорошното нападение — петна от кръв, строшена сопа, катарама или къс от дреха. Спря, когато Ранулф приближи коня си до туфа прещип — там лежеше още един труп. Беше пират, уродливо проснат в смъртта си — с едната си ръка сякаш посягаше да сграбчи дългата стрела, забита надълбоко в гърба му. Навлязоха между дърветата. И тук имаше следи от кървавото преследване: един труп, незабелязан от хората на сър Едмънд, лежеше полускрит в снега, видяха и още много кървави петна.

Когато стигнаха до странноприемницата, дворът беше празен. Корбет слезе от коня, нареди на Ранулф да чака и влезе в кръчмата. Посрещна го главният коняр, който му каза, че сър Едмънд е оставил хана временно на неговите грижи:

— Все още търсим тези, които избягаха оттук — тъжните му очи се взираха в Корбет. — Млади момчета и прислужнички, потърсили убежище в мразовитата гора. Ходихме там и видяхме ужасни неща. Трупове с гърла, прерязани от ухо до ухо, странстващи търговци и пътници, все бедни чада Божии, които само са искали да се постоплят.

— Кастилците ли са били? — попита Корбет.

— Сър, ние ги мислехме за такива, за каквито се представяха. Излизаха от време на време, аз все си мислех, че ходят до замъка. После дойдоха другите — съвсем безшумно, по залез-слънце, страховити мъже бяха, сър. Наблюдаваха внимателно пътя. Насилваха по ужасен начин някои от прислужничките.

— Е, сега или са мъртви — отвърна Корбет, — или скоро ще се изправят пред кралското правосъдие.

Той нареди на коняря да следи да не би оцелелите пирати да се крият сред дърветата.

— Така ли ще свърши всичко? — попита Ранулф, когато Корбет възседна отново коня си. — С телата, увиснали от стената? Кой, сър Хю, ще отговаря за зловещите убийства в замъка? Твоят добър приятел Луи…

Корбет вдигна ръка:

— Уморих се, Ранулф, от тайни книги и скрити шифри, от коварството на дьо Краон и желанието му да пролее кръвта ми. Имаме още работа за вършене — той се усмихна. — Трябва да се видим със свещеника. Винаги помни — Бог забавя, но не забравя.

Пътеката към църквата, както и самият църковен двор свидетелстваха за скорошната битка. Някои от кръстовете и надгробните плочи бяха съборени, купчина кървави парцали бяха струпани до стената на гробището. Отец Матю стоеше на стъпалата пред църквата и ръсеше вода на всички страни.

— Освещавам наново мястото — обясни той, докато Корбет и Ранулф слизаха от конете. — Е — той вдигна съда за светена вода и ръсилото, — това е най-малкото, което мога да направя — той поръси малко вода по посока на Корбет. — Сър Едмънд ми каза за мистрес Фейнър. Добре си се справил, писарю, макар да се откри още един дявол сред нашите — отец Матю въздъхна. — Господ да се смили над горката жена.