Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 158

— Искаш ли малко вино, отче? Ще те наричам «отче», макар да не си свещеник. О, знам, че се опитваш да бъдеш, но държиш кръста по неправилен начин. От време на време забравяш задълженията си, както например не се сети да дадеш последно причастие на онова бедно девойче, намерено отвън на пътеката.

— Нямам представа за какво говориш.

— О, всичко разбираш — продължи с равен глас Корбет — Можем да отидем отсреща до къщата, където рано или късно ще открия скривалището ти. Чудя се какво ли ще съдържа? Астролабия, записки по висша математика, компас, небесна карта, морски карти, вероятно една-две книги и съд с онзи възпламенителен прах, който кралят използва да обстрелва с оръдия крепостните стени? — той замълча. — Че защо иначе един беден енорийски свещеник ще има такава скъпа медна купа и ще я използва толкова много, че да се напласти с черен прах? И все пак ти знаеш всичко, което има да се знае за ignis mirabilis на брат Роджър, нали? Чел си формулата, знаеш как се смесва — Корбет се засмя. — Не си извършил никакво престъпление, отец Матю, освен едно, предполагам. Ще представиш писма от някой епископ, които удостоверяват, че си свещеник, но пък аз съм кралски писар и мога да открия дори и най-добрите фалшификати. Не ти е било особено трудно, нали, да купиш най-хубав пергамент, перо, бучка восък и да подправиш печата? Че колко хора могат да прочетат такъв документ? Пък и кой го е грижа наистина? Все пак — той направи жест с ръка, — «Сейнт Питър ин дъ Ууд» до замъка Корф не е най-богатият църковен имот. Какъв е десятъкът и годишният му приход, отче? Оскъдно подаяние, нали?

— Жив ще ме изгорят! — отец Матю надигна глава — Знаеш това, сър Хю. Ще оплячкосат къщата ми и ще вземат златото и среброто, което скрих. Ще изгорят книгите ми, както постъпиха с книгите на брат Роджър. И за какво? Защото съм учен? Защото искам да изучавам непознатото? Какво зло съм сторил? Истина е — кимна той, без да забелязва стичащите се по бузите му сълзи, — нямам силата да превърна хляба и виното в тялото и кръвта Христова. Нямам власт да освобождавам хората от греховете им, но ако има Бог, то той трябва да е състрадателен. Той ще разбере.

Корбет слушаше как бившият учен се изповядва. Бил роден недалеч от Илчестър, отрано останал сирак и отпътувал за Оксфорд, където брат Роджър го приел сърдечно. Обясни как монахът му дал най-доброто образование по тривиума и квадривиума, по математика, логика, астрономия и Светото писание, и го научил на различни чужди езици.

— Той беше моят Сократ — усмихна се отец Матю. — И аз стоях в нозете му, и поглъщах мъдростта му. Но — въздъхна той, — брат Роджър бе въвлечен в сблъсък със собствените си братя в лицето на отеца — ръководител на ордена, великия учен Бонавентура . Изгуби протекцията на папата и прекара години наред в затвора. След освобождаването му се върна в Оксфорд съсипан. Когато почина, добрите братя забодоха ръкописите му на стената и ги оставиха да изгният — той сви рамене. — Или поне така гласят слуховете, по онова време вече бях избягал. Брат Роджър ми каза да се укрия и да не се разкривам нито пред неговия орден, нито пред университетските власти на Оксфорд. Върнах се обратно в Илчестър, никой не ме позна. Чух, че тази енория няма свещеник — той се насили да се усмихне. — Е, останалото го знаеш. Прав си, сър Хю, никой не го бе грижа. Писарят на епископа беше толкова неук, че дори не можеше да преведе латинския в писмото, което бях подправил. Но какво можех да направя? Исках да продължа с изследванията си — гласът му затрепери.