Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 154

— Най-малко стотина са — прошепна Ранулф.

Смъртта присъстваше в най-различни варианти. По много от труповете все още стърчаха назъбени стрели с пера, други имаха ужасяващи рани по главите, лицата и гърдите, неколцина бяха намушкани в гърба, а едно обезглавено тяло стискаше главата си под мишница като в някаква зловеща шега.

— Имат ли коне? — попита Корбет.

— Не — отвърна сър Едмънд. — Само няколко нещастни магарета, които са успели да задигнат от някоя ферма.

След като приключи с проверката, управителят се покачи на една бъчва и се обърна към обитателите на замъка, за да ги похвали за смелостта им, като посочи вече завързаните и събрани на куп пленници и обеща, че кралското правосъдие ще бъде раздадено бързо и публично.

После сър Едмънд слезе от бъчвата и той, Корбет, и Ранулф, с Болингбрук в ролята на преводач, се запътиха към заседателната зала в централната кула. Тя беше пренаредена, осветена от многобройни свещи и затоплена от множество покрити мангали, наредени покрай стените и във всеки ъгъл. Голямата маса сега беше обърната с лице към вратата. Сър Едмънд седна на средния стол, под разпятието, Корбет отдясно и Ранулф отляво. Угриженият Болингбрук седна в единия край, а писарят от замъка — в другия. Пред сър Едмънд лежаха меч, малко разпятие и препис на молитвеника от параклиса. Корбет извади пълномощното си и го разви, като затисна четирите краища с тежести. В долния край на свитъка се виждаха неговият печат, както и тези на краля и канцлера.

Въведоха затворниците и ги смушкаха да застанат пред импровизирания кралски съд. Сър Едмънд обяви, че те са пирати, безправни нашественици, попадащи под ударите на военния закон. Докато говореше, Болингбрук бързо превеждаше. Сетне сър Едмънд изреди обвиненията срещу тях:

— Че те злонамерено и умишлено са нападнали Кралство Англия, владение на нашия благороден господар, причинявайки опустошение чрез огън и меч, плячкосвали са и са убили почтени и верни кралски поданици, нарушавайки реда и закона… — от време на време спираше, за да може Болингбрук да превежда. Накрая попита дали желаят да кажат нещо в своя защита.

— Merde! — извика груб глас.

Сър Едмънд попита отново дали сред тях има някой, който да се произнесе невинен по повдигнатите срещу тях обвинения. Един от пиратите отпред плю пред себе си. Неудобството на Корбет от това бързо правосъдие се стопи, докато изучаваше нашествениците. Изглеждаха точно каквито си бяха — насилници, убийци и мародери без страх от Бог или човек, хора, които не биха се смилили над жертвите си. Сети се за бедните въглищари и горкия Хорхаунд и бандата му, чиито тела изстиваха под снега. Загледан в тези покрити с белези жестоки лица, той се чудеше какви ли още злодеяния тежат на съвестта им. Дръпна сър Едмънд за ръкава и тихо зашепна в ухото му. Сър Едмънд кимна в съгласие.