Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 126

Официално Едуард Английски не знаеше нищо за тези тъмни дела, така че натруфените писма между него и «многообичния му френски братовчед» продължиха да се разменят. Филип съвсем охотно се съгласи да изпрати делегация до Англия, като предложи заради трудностите през зимата срещата да се състои на някое безопасно място на южния бряг — далеч от суетнята на Лондон, но достатъчно близо до Дувър. Едуард потри доволно ръце и незабавно изпрати нареждане сър Едмънд да подготви крепостта Корф. И сега бяха тук. Французите се надяваха да научат нещо от англичаните, а Едуард се молеше по време на тези обсъждания Корбет да се натъкне на ключ, с който да преведе Secretus Secretorum и може би да разгадае истинската причина за богатството на брат Роджър, да не говорим за другите чудни тайни. Ранулф си мълчеше, но Болингбрук бе споделил с краля и Корбет, че Филип има и нещо друго наум. Френският крал не беше особено тачен от професорите и учените в Сорбоната, които се безпокояха от растящата власт на френската корона и скандалните теории на кралските адвокати като Пиер Дюбоа. Болингбрук се оказа прав. Корбет нямаше доказателства, но силно вярваше, че и трите смъртни случая тук са крайно подозрителни. Филип не само се отърваваше от противниците си, но и по жесток начин предупреждаваше останалите в университета, че ще ги сполети подобна съдба. Той можеше като Пилат да си измие ръцете и да твърди, че смъртта им е случайна, а ако възникнеха някакви подозрения, спокойно можеше да обвини вероломните англичани.

Какво още оставаше? Корбет се опита да не мисли за кървавото дело на мистрес Фейнър. Зачуди се какви ли други новини имат да му кажат разбойниците. Спомни си тревогите на сър Едмънд за фламандските пирати, върлуващи в Тесните морета. Къде там беше слабата брънка? Корбет си припомни проснатия на кревата Дестапл, бедния Луи, лежащ в локва от собствената си кръв с прекършен врат, и Вервен, паднал като камък от крепостната стена. Това все нещастни случаи ли бяха? Корбет затвори очи. Върна се към проблема за смъртта на тримата учени и проницателни мъже, които не хранеха илюзии по отношение на своя коронован господар и вземаха всички предпазни мерки да се опазят живи. Те се пазеха добре от дьо Краон и все пак, ако това бяха убийства, те трябва да са били убити от някого, който е можел да минава през заключени врати, за да извършва смъртоносното си дело.

— Сър Хю? — Корбет отвори очи, камбаната на замъка биеше силно. — Сър Хю, смрачава се — Ранулф се наведе над него. — Отиваме в Залата с ангелите.