Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 124

— Не ми се вярва — Болингбрук седна на стола. — Не вярвам в алхимията и във философския камък. А ако нашият крал вярва, защо ще иска да го дели с французите?

— А! — Корбет вдигна глава и се усмихна. — Това, което не знаеш, Уилям, е, че ако французите са лукави, то такъв е и нашият крал. Имам изрична заповед от Едуард да сравня бележките си с французите и да науча всичко, което знаят. Все едно, че вършея в хамбара. Трябва да отсея пшеницата от плявата и да се уверя, че кралят на Англия ще получи само първото — той се засмя. — Сигурен съм, че и дьо Краон е получил подобни указания.

Той потупа вързания ръкопис:

— Ще кажа на краля, каквото зная, и ще го помоля да не бъде толкова подозрителен. Ако още в самото начало ми бе казал за това, щяхме да си спестим много неприятности.

— Можем ли да преведем Secretus Secretorum? — попита Ранулф.

— Вероятно. Обсъдихме абсолютно всички видове тайнопис, но все пак остана един — тайният език — Корбет замълча, за да събере мислите си. — Брат Роджър е написал своята Secretus Secretorum на латински. Използвал е този език за база, на която да развие своя собствен таен език — това, което писарите наричат «свински латински» или «кучешки латински». Нека ви обясня. Към всички думи, започващи с гласна — а, е, и, о, у, просто прибавяте сричката whey и така: думата за «е» — est, става estwhey, думата за «любов» — amor, става amorwhey. Доста е просто — Корбет седна на писалището и другите се струпаха около него. — За всяка дума, която започва със съгласна — той намигна на Чансън, — тоест буква, която не е гласна, първата буква се премества най-отзад на думата, а отпред се прибавя сричката ay. И така, на латински думата за «са» — sunt, става ayunts. И сега — посочи Корбет — това е много проста версия, можете да променяте правилата, както ви харесва, стига да знаете коя е тайната дума — в нашия случай whey или ay, тогава всеки тайнопис може да се разгадае лесно — той посочи към Secretus Secretorum. — Брат Роджър е основал тайния си език на този принцип. Ако само успеем да намерим ключа, ръкописът ще издаде тайните си и кралят ще си получи съкровището — той хвърли перото си. — Но е по-лесно да се каже, отколкото да се извърши.

Корбет се отпусна на леглото си, докато Ранулф и Болингбрук започнаха запалена дискусия за току-що наученото. Той се протегна и заслуша с половин ухо Чансън, който, отегчен от бърборенето на писарите, пак започна да поправя някакъв предмет, за който твърдеше, че може да се направи по-удобен за конската уста. Корбет се вгледа в цветния балдахин над леглото. Не знаеше да се ядосва ли, или да се смее на голямата измама на краля, но такъв си беше Едуард, подозрителен и все нащрек — човек, който наистина вярваше, пък макар и по различни от определените от Бога причини, че дясната ръка не бива да знае какво върши лявата.

Кога беше започнало всичко това? Корбет се замисли. До късното лято Едуард беше зает да се опитва да разруши Парижкия договор и да избяга от моралното и законово задължение да ожени Уелския принц за едничката дъщеря на Филип — Изабела. Кралят се беше вкопчил в тази идея като хрътка в крехко месце и не даваше мира на Корбет. През горещите юли и август Пазителят на тайния печат се беше преместил в Тауър, тъй като все повече и повече доклади прииждаха от шпионите му във Франция, Гаскония и Фландрия. Едуард се молеше и палеше огромни свещи на любимите си светци, та шпионите на Корбет да намерят някакъв претекст англичаните да откажат да изпълнят Парижкия договор и всичко, което той влачеше след себе си. Трупаше ли се войската на Филип по гасконската граница? Щеше ли Филип да предаде спорния замък Молеон? Щяха ли французите да изплатят зестрата? Щяха ли да настояват принцът на Уелс да бъде изпратен в Париж за годежната церемония? Дали френските кораби не са започнали да се събират в пристанищата на Ламанша? Корбет много се беше изнервил от постоянните настоявания на краля за сведения. И в края на краищата, всичко, което можа да докаже, беше, че Филип е също толкова лукав и изкусен, колкото и Едуард. През септември настъпи временно затишие. Кралят отпътува за кралския дворец в Уудсток, точно до Оксфорд, и се върна изпълнен с хвалебствия за писанията на брат Роджър Бейкън. Библиотеките на Оксфорд, Кеймбридж и къде ли не още бяха щателно претърсени, защото кралят започна да събира книгите на покойния францисканец. Беше запленен от Secretus Secretorum и изпадна в истински кралски гняв, когато разбра, че Сорбоната в Париж притежава подобно копие.