Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 125

— Да — промълви Корбет, — тогава започна цялата история.

— Сър Хю?

— Нищо, Ранулф, говоря на себе си.

Корбет отново потъна в мислите си. Едуард беше изпратил най-натруфени писма до своя «мил братовчед» в Париж, в които питаше дали би било възможно френската корона да му заеме тяхното копие на Secretus Secretorum. Филип, разбира се, любезно отказа. Но все пак любопитството на френския крал се разбуди. Корбет не знаеше дали Филип е бил движен от желание да осуети плановете на смъртния си враг или сам е следвал подобна пътека. Едуард, разбира се, стана дълбоко подозрителен и когато писарите му, включително Корбет, не успяха да преведат използвания в Secretus Secretorum тайнопис, английският крал се отдаде на още по-мрачни подозрения. Беше ли неговото копие истинско? Корбет получи изрична заповед да открие истината.

Той сам отиде до Париж, за да инструктира Ъфорд и Болингбрук. Те бяха открили как французите вече са направили копие на Secretus Secretorum. Корбет им бе наредил да оставят всяка друга работа и да купят или да откраднат с всички възможни средства френското копие. Ъфорд и Болингбрук се впуснаха в търсене, както добрите ловджийски кучета проследяват следата. Зарадваха се, когато неизвестно лице от университета ги потърси с желание да им продаде ценни сведения. Бяха поканени на пиршеството на магистър Тибо и всичко трябваше да мине по уговорения план. Наеха Краля на ключовете и доколкото Корбет знаеше — и дори младата куртизанка, която забавляваше магистър Тибо, но сетне нещо се беше объркало. Тибо ги беше заварил и беше убит, а Ъфорд и Болингбрук избягаха, за да спасят живота си. Корбет си спомни страховитите подробности за Краля на ключовете: как ръката му била ранена толкова зле, че Ъфорд и Болингбрук нямали друг изход, освен да му прережат гърлото. Зловеща смърт, замисли се Корбет, за човек, който се хвалел, че никоя ключалка не може да устои на инструментите му. Ъфорд също бе убит, а Болингбрук едва спаси кожата.