Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 122

— Ако му кажем какво сме открили — заяви Ранулф, — той ще ни се присмее дори повече. Едно нещо ще ти кажа, господарю, той не може да обвини никой от нас за смъртта на Вервен — ние бяхме с теб в стаята ти, когато е паднал.

— Така е — отвърна Корбет, — но се питам къде са били мосю дьо Краон и свитата му?

— Не може да са били тук — Ранулф помогна на Корбет да стане. — Вратата на кулата беше заключена, все забравяш това.

Двамата се върнаха в двора, където Болингбрук продължаваше да рови с ботуша си из сламата, мръсотията и леда.

— Тук няма нищо — измрънка той, — абсолютно нищо — потърка ръце и духна на пръстите си.

— Сър Хю, сър Хю! — управителят притича и връчи на Корбет малък свитък. — Разсъблякоха трупа на мистрес Фейнър, намерихме това, пришито към роклята й.

Корбет разви пергамента, който представляваше прилежно изрязан правоъгълник, на който бяха написани няколко реда. Почеркът беше писарски, а думите — написани на английски: «И достатъчно хляб да засити и най-големия стомах, и дамаски рози, с които и папата би могъл да украси църквата, преди да изпее утринната литургия.»

— За Бога — промълви Корбет, — какво е това? — той го подаде на Ранулф, който повтори думите на висок глас.

— Не сме го писали ние, сър Едмънд — обясни Ранулф.

— Показах го на дьо Краон, той също твърди, че не знае какво е. Мистрес Фейнър може да го е взела от Горския хан. Звучи тъй, сякаш някой иска да купи храна от мастър Реджиналд, ама защо го е написал така цветисто?

Корбет измъкна листчето от пръстите на Ранулф и го прочете отново. Почувства лек страх — беше чел достатъчно шифри, за да разпознае тайно съобщение, щом го види.

— Намерихме също две чисто нови монети — продължи сър Едмънд. — Мога единствено да предположа, че на мистрес Фейнър е било платено, за да занесе този пергамент на мастър Реджиналд, но самото съобщение е доста странно. За хляба разбирам, ама рози през декември?

Корбет сгъна пергамента и го мушна в кесията.

— А Вервен? — попита той.

Сър Едмънд въздъхна раздразнено:

— Жертва на нещастно падане. Какво друго може да се каже?

Корбет и двамата писари се върнаха в стаята. Чансън беше наклал огън. За известно време те обсъждаха смъртта на Вервен и странния пергамент, който бе открил сър Едмънд. Денят напредваше. Корбет се върна към разследванията си, поне беше разрешил една мистерия и я беше споделил с помощниците си, точно преди да зазвъни камбаната за тревога.

— За това ли наистина кралят ни изпрати тук? — Чансън внимателно бе проследил разговора, а сега седеше срещу Корбет, който сравняваше двата ръкописа в скута си.

— В Opus Tertium — обясни Корбет — брат Роджър прави много странно признание. Чуйте: «През последните двайсет години усърдно работих в търсене на мъдростта» — Корбет вдигна поглед. — После продължава така: «Похарчих повече от две хиляди лири за тайни книги и разни експерименти». Така пише във френското копие на Opus Tertium. Обаче — Корбет осъзна колко тихо е станало в стаята. Ранулф и Болингбрук се приближиха, — както се канех да обясня, преди да се случи нещастието с Вервен, в копието на нашия благороден крал брат Роджър твърди, че е похарчил само двайсет лири.