Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 89

Известно време Джордж се мъчеше да пази тази liaison в тайна. Вярно, зад всичко това се крие жена, той си признаваше.

— И тя съвсем не е първата — казваше подпоручик Спуни на подпоручик Стъбл. — Този Озбърн е същински дявол. В Демерара имаше една девойка, дъщеря на съдия, която просто подлудя по него; имаше и друга — красива квартеронка, мис Пай, в Сен Винсент; а откакто се е върнал в отечеството си, казват, че се държал като същински донжуан, дявол да го вземе.

Стъбл и Спуни си мислеха, че да бъдеш «същински донжуан, дявол да го вземе», е едно от най-прекрасните качества, които мъжът може да притежава; и репутацията на младия Озбърн сред младежите от полка му бе наистина удивителна. Той беше знаменит в полските спортове, знаменит с песните си, знаменит и на парад; с лекота харчеше парите, с които баща му щедро го снабдяваше. Мундирите му бяха по-добре скроени от мундирите на когото и да било в полка и освен това бяха повече на брой, отколкото у другите офицери. Войниците го обожаваха. Понасяше повече вино от всички в офицерската столова, включително и от стария Хевитоп, полковника. Можеше да се боксира по-добре от редника Нъклс (който, ако не беше пиянството му, щеше да стане фелдфебел и който бе първенец в бокса); и бе най-добрият играч на бейзбол в полковия клуб. Яздеше на собствения си кон, Светкавица, и спечели гарнизонната купа при състезанията в Квебек. Имаше и други хора освен Амелия, които го обожаваха. Стъбл и Спуни го смятаха за нещо като Аполон; за Добин той представляваше същински образ на «възхитителния Крайтън». А мисис майор О’Дауд го признаваше за елегантен младеж, който й напомняше за Фитцджерълд Фогърти, втория син на лорд Каслфогърти.

И тъй, Стъбл, Спуни и останалите си правеха най-романтични догадки относно жената, която праща писма на Озбърн, като някои смятаха, че тя е влюбена в него лондонска графиня или че е генералска дъщеря, сгодена за друг и лудо влюбена в него, или пък че е съпруга на член на парламента, която му предлага четири коня и бягство, или че е друга някоя жертва на приятно вълнуваща страст, романтична и срамна и за двете страни. Озбърн не хвърляше никаква светлина върху тези догадки и оставяше младите си почитатели и приятели да измислят и украсяват цялата история.

Истинското положение нямаше никога да се узнае в полка, ако не беше приказливостта на капитан Добин. Един ден капитанът закусваше в полковата столова, докато Какл, помощникът на лекаря, и другите двама гореспоменати ценни личности правеха най-различни догадки относно Озбърновата любовна интрига. Стъбл поддържаше, че дамата била графиня от двора на кралица Шарлота, а Какл се кълнеше, че била оперна певица с най-лоша репутация. Тази идея развълнува така Добин, че макар по това време устата му да бе пълна с яйца и хляб с масло и макар съвсем да не беше нужно да говори, той не можа да се сдържи да не изломоти: