Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 90

— Какл, ти си глупав тъпак. Винаги дрънкаш безсмислици и разнасяш клюки. Озбърн нито ще избяга с графиня, нито пък ще разруши живота на някаква шивачка. Мис Седли е една от най-очарователните млади жени, които някога са съществували. Те отдавна са сгодени; и който говори против нея, ще направи най-добре да не върши това в мое присъствие. — При тези думи той почервеня силно, сетне престана да говори и почти се задави с чашата чай. Тази история проникна в полка за половин час и същата вечер мисис майор О’Дауд писа на зълва си Глорвина в О’Даудстаун да не бърза да идва в Дъблин, тъй като младият Озбърн е вече преждевременно сгоден.

Същата вечер тя поздрави по този случай поручика с подходяща реч при чаша уиски със сода и той си отиде вкъщи съвсем разярен, с намерение да се скара на Добин (който беше отказал на поканата на мисис майор О’Дауд и седеше в стаята си, като свиреше на флейта и, предполагам, пишеше тъжни стихове) — да се скара на Добин за това, че бе издал тайната му.

— Кой, по дяволите, те накара да говориш за работите ми? — крещеше с възмущение Озбърн. — Защо трябва целият полк да знае, че ще се женя? Защо трябва онази дърта клюкарка Пеги О’Дауд да плещи свободно за мен на масата си и да разтръбява за годежа ми на цял свят? Най-после какво право имаш ти да съобщаваш, че действително съм сгоден и изобщо да се бъркаш в работите ми?

— На мене ми се струва… — започна капитан Добин.

— По дяволите това, което на тебе ти се струва — прекъсна го по-младият мъж. — Знам много добре, че съм ти задължен — прекалено добре го знам, но нима трябва винаги да ми държиш проповеди само заради това, че си бил с пет години по-голям от мене? Дявол да ме вземе, ако продължавам да търпя твоето проклето чувство на превъзходство и надутото ти покровителствено отношение към мен. Да, превъзходство и покровителство! Бих искал да знам в какво стоя по-долу от тебе!

— Сгоден ли си? — прекъсна го капитан Добин.

— Какво значение има това за тебе или за някого друг тук?

— Срамуваш ли се? — продължи да пита Добин.

— Бих желал да знам какво право имаш да ми задаваш този въпрос — каза Джордж.

— Мили боже, да не би да искаш да кажеш, че възнамеряваш да скъсаш? — запита Добин сепнато.

— С други думи, питаш ме дали съм почтен човек — каза яростно Озбърн. — Това ли искаш да кажеш? Напоследък си възприел такъв тон по отношение на мене, че… дявол да ме вземе, ако продължа да понасям повече.

— Какво съм сторил? Просто съм ти напомнил, че пренебрегваш едно прелестно момиче, Джордж. Казвал съм ти, че когато си в града, трябва да я посещаваш, а не да ходиш в кафенетата около Сент Джеймс, където се играе хазарт.

— Предполагам, че искаш да ти върна парите — каза презрително Джордж.

— Разбира се, винаги съм искал това, нали? — отвърна Добин. — Ти наистина говориш като благороден човек.

— Дявол да го вземе, Уилям, прости ми — каза Джордж, изпълнен с разкаяние. — Бог е свидетел, ти си ми доказвал по най-различни начини, че действително си ми приятел. От какви ли не бели си ме измъквал. Когато кавалеристът Кроли спечели от мене онази сума, аз просто щях да фалирам, ако не беше ти — знам това много добре. Но ти не трябва да се отнасяш към мене с такава строгост; не трябва постоянно да ми държиш проповеди. Аз наистина съм много предан на Амелия. Обожавам я и тъй нататък. Не поглеждай гневно. Тя е безпогрешна. Знам това. Но човек не може да се радва на нещо, ако го спечели, без да си плати за него. Боже мой, та полкът току-що се е завърнал от Западноиндийските острови и аз трябва малко да полудувам, а после, като се оженя, ще се поправя. Ще го направя, честна дума. И… виж какво, Доб… не ми се сърди, идния месец ще ти дам една стотарка — положителен съм, че тогава баща ми ще ми отпусне хубава сумичка. И ще поискам отпуска от Хевитоп, ще отида в града и още утре ще се видя с Амелия — ето, нима не си доволен?