Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 87

Но не такъв вид любов беше чувството, което завърши образованието на Амелия; и в продължение на една година превърна доброто младо момиче в добра млада жена, която щеше да стане и добра съпруга, когато дойдеше това щастливо време. Тази млада личност (може би беше много неблагоразумно от страна на родителите й да я насърчават и да я поощряват в това обожаване на идоли и в глупавите й романтични идеи) обичаше с цялото си сърце младия офицер, който бе на служба на негово величество и с когото вече направихме кратко, познанство. Тя започваше да мисли за него още в първия миг след като се събудеше; й неговото име беше последното, което споменаваше в молитвите си. Никога не бе виждала толкова красив и толкова умен човек, такава елегантна фигура на кон, такъв танцьор, изобщо такъв герой във всяко отношение. Хората говореха за поклона на принца. Та какво представляваше той в сравнение с поклона на Джордж! Тя бе виждала престолонаследника, когото всички така възхваляваха. Сравнете го с нейния Джордж! Нито един от хубавите кавалери в операта (а по онова време наистина имаше хубави кавалери със същински оперни цилиндри) не беше в състояние да се мери с него. Той можеше да бъде само приказен принц; и, о, колко великодушен беше, че се привеждаше пред една такава смирена Пепеляшка! Ако мис Пинкъртън бе довереница на Амелия, тя би се опитала да спре тази сляпа преданост, но бъдете сигурни, че нямаше да постигне голям успех. Защото това е в самата природа и в самия инстинкт на някои жени. Едни са родени да хитруват, а други да обичат; и бих желал всеки почтен ерген, който чете настоящата повест, да си избере от онзи вид жени, който най-много ще му допадне.

И понеже се намираше под влиянието на това непреодолимо чувство, мис Амелия пренебрегна най-жестоко своите дванадесет скъпи приятелки в Чизик, както обикновено правят този вид себелюбиви хора. Разбира се, тя мислеше само за любовта си; пък и мис Солтейър беше твърде студена да й се довери, а не можеше да се реши да разкаже за своята любов и на мис Шварц, младата наследничка от Сент Китс, с коса като вълна. Тя покани през ваканцията малката Лаура Мартин у дома си и, както ми се струва, разкри пред нея сърцето си, като обеща на малкото момиче да го вземе да живее при нея, щом се омъжи, и му описа много неща за любовта, които трябва да са били изключително полезни и нови за тази малка личност. Уви, уви! Боя се, че умът на клетата Еми не бе много уравновесен.