Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 71

Не може да се предположи, че пристигането на една такава личност като Ребека в Куинс Кроли, както и постепенното й ограждане от добрите чувства на всички живущи там, можеше да остане незабелязано от мисис Бют Кроли. Мисис Бют, която знаеше за колко дни там се изяжда един говежди бут, какво количество бельо се събира при голямото пране, колко праскови има на южната страна, колко лекарство е взела милейди през време на болестта си — тъй като за известни жители на провинцията тези неща могат да представляват много голям интерес, — мисис Бют, значи, не можеше да отмине възпитателката, без да разпита за всяка подробност от нейната история и характер. Между прислугата в пасторския дом и прислугата в имението винаги имаше добро разбирателство. В кухнята на първия винаги се намираше хубава чаша пиво за хората на имението, които обикновено получаваха оскъдно количество напитки — и дори нещо повече — жената на пастора знаеше точно колко малц отива за всяко буре бира в имението, тъй като между слугите на едното място и на другото съществуваха роднински връзки, подобни на връзките между техните господари. И по тези канали всяко едно от семействата научаваше съвсем подробно всичко, което вършеше съседното. Между другото можем да отбележим това като общо правило: когато вие и брат ви сте приятели, това, което той върши, ви е безразлично, а когато се скарате, всичките му действия ви стават известни, все едно, че сте му шпионин.

Така че много скоро след пристигането си Ребека започна да заема редовно място в бюлетините, които мисис Кроли получаваше от имението. Ето няколко извадки от тези бюлетини: «Черната свиня заклана — тежи толкова килограма — бутовете са насолени — ребрата и краката сготвени за вечеря. Мистър Крамп от Мъдбъри дошъл да разговаря със сър Пит за пращането на Джон Блекмор в затвора — мистър Пит на събрание (заедно с имената на всички присъствуващи) — милейди, както обикновено — малките госпожици с възпитателката.»

После пристигнаха други сведения: «Новата възпитателка си гледа добре работата — сър Пит е много любезен с нея — също и мистър Кроли — чете й разни трактати…»

— Горкото изоставено момиче! — каза дребничката, чернолика мисис Бют Кроли.

Най-после дойде съобщението, че възпитателката «се е наредила добре с всички», пише писмата на сър Пит, върши му работата, съставя му сметките — управлява цялата къща: милейди, мистър Кроли, момичетата и всички останали — на което мисис Кроли заяви, че тя е едно хитро, дръзко момиче и сигурно има ужасни намерения. По този начин онова, което се случваше в имението, стана главната тема на разговори в пасторския дом и острите очи на мисис Бют долавяха всичко, което ставаше в неприятелския лагер — всичко и много друго, освен него.

Мисис Бют Кроли до мис Пинкъртън, Чизик

Пасторския дом, Куинс Кроли

Декември

«Уважаема госпожице!

Макар не са минали много години, откакто имах възможност да се възползувам от приятните Ви и безценни наставления, аз винаги съм пазила най-добри чувства и най-дълбоко уважение към мис Пинкъртън и скъпия Чизик. Надявам се, че сте добре със здравето. Светът и образователната кауза не могат да си позволят да загубят мис Пинкъртън в продължение на още много, много години. Когато моята приятелка лейди Фъдлстън спомена, че скъпите й момичета се нуждаят от възпитателка (аз съм твърде бедна, за да взема възпитателка за моите деца, но нима не съм получила образованието си в Чизик?), възкликнах: „Та към кого другиго бихме могли да се обърнем, ако не към прекрасната и незаменима мис Пинкъртън?“ С други думи, нямате ли, скъпа госпожице, списък на онези от Вашите ученички, някоя от които би могла да постъпи на служба при моята любезна приятелка и съседка? Мога да Ви уверя, че тя ще вземе само такава възпитателка, каквато Вие й изберете.

Скъпият ми съпруг с удоволствие заявява, че харесва всичко, което излиза от училището на мис Пинкъртън. Как бих желала да го запозная, също и милите си дъщери, с приятелката на моето юношество и с тази, от която се е възхищавал великият лексикограф на нашата родина! Ако някога Ви се случи да минавате през Хампшир, мистър Кроли ме моли да Ви кажа, не се надява да украсите нашия провинциален пасторски дом с присъствието си. Той е скромният, но щастлив дом на преданата Вам:

Марта Кроли

П.П. Братът на мистър Кроли, баронетът, с когото, уви, не сме в такива близки отношения, каквито подобават на двама братя, има възпитателка за двете си малки момичета, за която чувам, че е имала щастието да учи в Чизик. За нея чувам най-различни неща; и тъй като съм най-нежно загрижена за скъпите си племеннички, които бих желала да виждам между собствените си деца, въпреки семейните разправии, и тъй като жадувам да проявя внимание към всяка една от вашите ученички, разправете ми, скъпа мис Пинкъртън, историята на тази девойка, с която заради Вас, бих желала да се отнасям приятелски.»