Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 69

— Искаш да кажеш, че старата дама няма да ти остави нищо, така ли?… — И, кой знае, може би мистър Кроли наистина имаше тъкмо това предвид.

Старата мис Кроли положително не беше от нечестивите. Тя си имаше уютна къщичка в Парк Лейн и тъй като през лондонския сезон ядеше и пиеше повече, отколкото трябваше, през лятото отиваше в Хароугейт или Челтнам, Тя беше най-гостоприемната и най-весела стара девица и казваше, че на младини е била красавица (много добре знаем, че всички стари жени са били красавици на младини). По онова време минаваше за голям радикал и bel esprit . Бе живяла известно време във Франция (където казват, че Сент Жюст събудил у нея нещастна страст) и оттогава нататък бе придобила слабост към френските романи, френската кухня и френските вина. Четеше Волтер и знаеше Русо наизуст; говореше с лекота по въпроса за развода и много енергично за правата на жените.

Тази достойна стара дама имаше голяма слабост към Родън Кроли още от времето, когато беше малко момче, изпрати го в Кеймбридж (за разлика от брат му, който беше в Оксфорд) и когато младият човек бе помолен от управата на първия университет да напусне, след престой от две години, тя му откупи служба в един гвардейски полк.

Този млад офицер бе едно съвършено конте, добре познато в града. Бокс, лов и каране на екипаж с четири коня бяха проявите на тогавашната британска аристокрация; и той беше деен участник във всички тези благородни спортове. При все че принадлежеше към Кралската гвардия, която стоеше на острова и чиято длъжност беше да се навърта около принц-регента, без още да е проявила храбростта си вън от отечеството, Родън Кроли се бе бил вече на три дуела, чрез които даде обилни доказателства за презрението си към смъртта.

— Както и за онова, което идва подир смъртта — би забелязал мистър Кроли, отправяйки приличните си на френско грозде очи към тавана. Той винаги мислеше за братовата си душа или пък за душите на онези, чиито мнения се различаваха от неговите. Това е един вид утеха, на която мнозина сериозни хора се отдават.

Глупавата, романтична мис Кроли, която никак не се ужасяваше от храбростта на любимеца си, имаше обичай винаги да заплаща дълговете му след всеки дуел и не даваше да се пошепне нито една думица против нравствеността му.

— Като се налудува, ще се умири — казваше тя — и освен това той струва много повече от онзи скимтящ лицемер — брат му.

Глава XI

Простотата на Аркадия

Освен тези честни хорица, които живееха в имението (чиято простота и селска чистота на нравите без друго показват преимуществото на живота на село пред живота в града), ние трябва да запознаем читателя с техните роднини и съседи в пасторския дом.

Преподобният Бют Кроли беше висок, представителен, весел, много по-популярен в окръга от брат си, баронета. Като ученик в колежа той беше един от състезателите в ежегодното надбягване с лодки и бе напердашил всички по-известни градски борци. Вкуса си към бокса и атлетическите упражнения той пренесе и в частния си живот. Не можеше да се случи някакво сбиване на разстояние от двадесет мили, на което той да не присъствува, нито надбягване, нито бал, нито състезание между платноходки, нито избори, нито официален обяд, нито въобще друг някакъв обяд в целия окръг, без той да си намери начин да участвува в него. Човек не можеше да не забележи кобилата му и лампите на кабриолета му на около двадесет мили от пасторския дом, когато се случеше да има някакъв прием във Фъдлстън, Роксби или Уошпот Хол, или пък у някой от лордовете на окръга, с които бе близък. Имаше чудесен глас; обичаше песента «Южен вятър и облачно небе» и при общо одобрение пееше соловите арии в хоровите песни. Ходеше на лов с хрътки, в костюм на квадратчета и беше един от най-добрите риболовци в окръга.