Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 73

Мис Ребека Шарп до мис Амелия Седли

«Не съм писала на любимата си Амелия в продължение на толкова седмици, защото, мисля си, какви ли новини има за разправяне относно онова, което става в Царството на скуката, както съм кръстила имението, и колко ли може да те интересува дали реколтата на цвеклото е добра или лоша, дали угоеното прасе е тежало осемдесет килограма или деветдесет и дали добитъкът се развива добре, когато се храни с кръмно цвекло? Всеки един ден след последното ми писмо е бил съвсем еднакъв с предидущия. Преди закуска се разхождам със сър Пит и мотичката му. След закуска идва ред на уроците в занималнята; следва четене и писане на писма от и за разни адвокати, за наеми, каменовъглени мини, канали и други такива със сър Пит (чиято секретарка съм станала). След вечеря идват проповедите на мистър Кроли или игра на дама с баронета; през време и на двете тези забавления милейди гледа с еднаква отпуснатост. Напоследък е станала малко по-интересна, тъй като нещо се е разболяла и това стана причина в имението да се появи нов посетител — един млад лекар. Да, миличка, младите девойки не трябва никога да се отчайват. Младият лекар даде на твоята приятелка да разбере, че ако й харесва да стане мисис Глаубър, той с удоволствие ще я приеме да украси кабинета му. Отвърнах на този нахалник, че гипсът и позлатата могат да служат достатъчно добре за украса. Като че ли съм била родена да се омъжа за някакъв си селски доктор! Мистър Глаубър си отиде сериозно разстроен при този отказ, взел е някакво лекарство за успокоение и сега навярно е оздравял вече. Сър Пит се възхити от решението ми. Мисля, че би съжалявал, ако се наложи да изгуби малката си секретарка, и струва ми се, че този стар клетник има слабост към мене, доколкото изобщо е възможно той да има слабост към някого. Да се омъжа — ами! — и то за някакъв си селски лекар, след като… Не, не, човек не може да забрави толкова скоро старите връзки, за които няма повече да говоря. Нека се върнем към Царството на скуката.

От известно време насам то не е вече Царство на скуката. Миличка, пристигна ни на гости мис Кроли, със своите охранени коне, охранени слуги и охранено куче — великата, богата мис Кроли, със седемдесетте хиляди лири стерлинги, носещи пет на сто лихва, която, или по-право, чиито пари, двамата братя обожават. Горката душица има страшно апоплектичен вид; нищо чудно, че братята й са така много загрижени за нея. Трябва да ги видиш как се борят да й наредят възглавниците или да й подадат кафето!

— Когато идвам на село — казва тя (понеже е много духовита), — аз си оставям моята раболепна мис Бригс вкъщи. Тук ролята на раболепни мазници играят братята ми, мила, и каква хубава двойка са само!

Когато тя идва на село, нашето имение разтваря широко вратите си и ще предположиш, че в продължение най-малко на един месец старият сър Уолпол е излязъл от гроба си. Даваме приеми, излизаме на разходки с екипажа с четирите коня, лакеите си слагат най-новите канареножълти ливреи; пием кларет и шампанско по такъв начин, сякаш всеки ден ни ги поднасят на масата. В занималнята имаме свещи и огън, на които да се топлим. Принуждават лейди Кроли да облече най-светлата, граховозелена рокля, която има в гардероба си, а ученичките ми свалят грубите си обувки и тесните си вълнени карирани палта и си слагат копринени чорапи и муселинени рокли, както подобава на дъщерите на един баронет. Роуз пристигна вчера в много окаян вид — уилтширската свиня (една огромна нейна любимка) я блъснала на земята и й развалила прекрасната лилава копринена рокля на цветя, като заскачала отгоре й. Ако това се бе случило преди една седмица, сър Пит би ругал ужасно, би издърпал ушите на клетото момиче и би я наказал цял месец да се храни само с вода и хляб. А сега едничкото нещо, което каза, беше:

— Хубавичко ще те наредя, госпожице, когато леля ти си отиде — и взе цялата случка на смях, като нещо съвсем маловажно. Нека вярваме, че гневът му ще се размине, преди мис Кроли да си тръгне. Надявам се, че ще е така — заради мис Роуз. Какво умиротворяващо и облагородяващо средство са парите!

Друго възхитително въздействие на мис Кроли и парите й проличава в поведението на двамата братя Кроли. Думата ми е за баронета и пастора, не за нашите братя — а за гореспоменатите, които цяла година се мразят, а по Коледа изведнъж много се обикват. Писах ти миналата година как отвратителният любител на конните надбягвания, пасторът, имаше обичай да ни държи тромави проповеди в черквата и как сър Пит му отвръщаше с хъркане. Когато мис Кроли пристигне, няма никакви крамоли и имението и пасторският дом си правят и връщат посещения — пасторът и баронетът разговарят за прасета и бракониерство, както и за обществените работи на графството, като вършат това по най-любезен начин, без никакво мърморене. Дори вярвам, че мис Кроли не иска да чуе нищо за крамолите им и се заклева, че ще остави парите си на шропширските Кролевци ако първите я обидят. И мисля, че ако тези шропширски Кролевци са умни хора, може би ще пипнат всичко; но шропширският Кроли е пастор подобно на хампширския си братовчед, и е засегнал смъртно мис Кроли (която веднъж избягала там в припадък на ярост срещу непрактичните си братя) със своите строги пуритански схващания за нравствеността. Предполагам, че и в нейно присъствие той се е придържал към вечерните молитви.

Нашите книги с черковни проповеди се затварят, когато мис Кроли пристигне, и мистър Пит, когото тя ненавижда, намира за благоразумно да отиде в града. От друга страна, младото конте, капитан Кроли, се появява в имението точно тогава и, предполагам, ти би искала да узнаеш що за личност е той.

Е добре, той е едро, младо конте. Висок е шест фута и говори със силен глас, като сред приказките му се чуват много проклятия; дава заповеди на слугите, които въпреки това го обожават, тъй като е много щедър с парите си, и те са готови да сторят всичко за него. Миналата седмица пазачите едва ли не убиха един пристав и помощника му, дошли от Лондон да арестуват капитана, които те намерили да дебнат край стената на парка — набили ги, натопили ги във вода и щели да ги застрелят за бракониерство, но баронетът се намеси и ги спаси.

Много добре виждам, че капитанът искрено презира баща си, като го нарича с какви ли не ужасни прякори. Той има ужасна репутация сред дамите. Води си вкъщи хората, с които ходи на лов, дружи с благородниците на графството, кани на вечеря, когото си иска, и сър Пит не смее да каже „не“, от страх да не обиди мис Кроли и да изпусне наследствената си част, ако тя умре от апоплексия. Да ти кажа ли за комплимента, който капитанът ми направи? Трябва, защото беше много хубав. Една вечер, представи си, имахме гости за танц, беше дошъл сър Фъдлстън Хъдлстън и семейството му, сър Джайлс Уошпот и младите му дъщери и не знам колко още други хора. И знаеш ли, чух го да казва:

— Бога ми, бива си я тази енергична млада жена! — като думите му се отнасяха за милата ти приятелка; и после ми направи честта да танцува два народни танца с мен. Живее си добре с младите благородници, с които играе хазарт, пие, язди и разговаря за лов и стрелба; но казва, че провинциалните момичета са скучни и, да ти кажа, смятам, че не греши. Трябва да видиш презрението, с което гледат на горката мен! Когато танцуват, сядам и свиря скромно на пианото. Но миналата вечер като влезе позачервен от столовата и ме видя заета що този начин, той заруга гласно, заявявайки, че съм най-добрата танцьорка в залата, и се закле, че ще повика музиканти от Мъдбъри.

— Ще отида да изсвиря един народен танц — каза мисис Бют Кроли с готовност (тя е дребничка, чернолика стара жена, с тюрбан, поизкривена и със силно бляскащи очи); и след като капитанът и твоята малка Ребека изпълниха един танц, представи си, тя ми направи комплимент за играта ми! Никога по-рано не се е чувало подобно нещо, гордата мисис Бют Кроли, първа братовчедка на граф Типтоф, която не благоволява да прави посещение на лейди Кроли, освен когато етърва й е на село. Клетата лейди Кроли! През по-голямата част от тези веселби тя си седи горе и гълта лекарства.

Мисис Бют започна съвсем внезапно да проявява голяма слабост към мен.

— Скъпа мис Шарп — казва ми тя, — защо не доведете вашите момичета в пасторския дом? Братовчедките им много ще се зарадват.

Разбирам я много добре какво иска да каже. Синьор Клементи, не ни е учил да свирим на пиано напразно. По този начин мисис Бют се надява да намери учителка за децата си. Прозирам много добре плановете й, все едно, че ми ги е открила; обаче ще отида, тъй като съм си наумила да им стана приятна — нима това не е дълг на една клета възпитателка, която няма никакъв приятел, нито защитник в света? Жената на пастора ми направи цял кош комплименти за напредъка, който са постигнали възпитаничките ми, и безсъмнено е смятала да ме трогне — горката простичка провинциалистка! — като че възпитаничките ми много ме интересуват!

Казват ми, скъпа Амелия, че роклите ти от индийски муселин и тази от розовата коприна много ми приличат. Доста са износени вече; но нали знаеш, ние, бедните момичета не можем да си позволим да имаме des fraiches toilettes . Щастлива, щастлива Амелия! Ти, която трябва само да отидеш с екипажа до Сент Джеймс Стрийт и майка ти ще ти купи всичко, което пожелаеш. Довиждане, скъпо момиче.

Твоя предана Ребека

П.П. Бих желала да видиш лицата на госпожици Блекбрук (дъщерите на адмирал Блекбрук, мила), прекрасни млади момичета, с рокли от Лондон, когато капитан Родън Кроли избра мен за партньорка в танца!»