Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 64

О, Панаир на суетата, Панаир на суетата! Ето един човек, който не можеше да пише правилно и който нямаше навика да чете — който притежаваше привичките и лукавостта на селяк; чиято цел в живота беше подлото усукване; който нямаше нито чувства, нито вкусове, нито удоволствия, които да не са груби и нечисти; и все пак притежаваше високо обществено положение, почит и власт и беше големец и подпора на обществото. Заемаше висока служба и се возеше в позлатен екипаж. Големи сановници и държавници го ухажваха и в Панаира на суетата притежаваше по-високо място от най-големия гений и най-нравствения гражданин.

Сър Пит имаше една неомъжена доведена сестра, която бе наследила голямото имущество на майка си, и макар баронетът да й бе предложил да вземе парите назаем срещу ипотека, мис Кроли му отказа и предпочете да вложи богатството си в акции. Но тя бе дала да се разбере, че намерението й е да раздели наследството между втория син на сър Пит и семейството на брат му, пастора, и веднъж-дваж бе платила дълговете на Родън Кроли по време на престоя му в колежа и армията. Следователно, когато идваше в Куинс Кроли, мис Кроли бе обект на голямо уважение, тъй като банковата й сметка беше такава, че би създала привързаност към притежателката й, където и да било.

Какво благородство дават банковите сметки на една стара дама! С каква нежност гледаме на нея, ако ни е роднина (и дано всеки читател има десетки подобни роднини), за какво добро и благородно създание я считаме! Как младшият съдружник на Хобс и Добс я придружава усмихнат към екипажа с изобразения на него герб и с дебелия запъхтян кочияш! Как намираме случай да уведомим приятелите си какво е положението й, когато тя ни идва на гости! Казваме (с пълно основание), че бихме желали да притежаваме подписа на мис Мак Хуартър върху чек от пет хиляди фунта стерлинги. «За нея това би било дреболия» — добавя жена ви. «Тя ми е леля» — заявявате вие, сякаш случайно и напълно естествено, когато приятелят ви запитва дали мис Мак Хуартър ви е роднина. Жена ви непрестанно й праща малки изрази на привързаност, дъщеричките ви постоянно й поднасят възглавнички и табуретки за крака. Какъв хубав огън гори в стаята й, когато ви идва на гости, макар жена ви да си слага корсета на студено! През време на посещението й, къщата ви добива празничен, топъл, весел и уютен вид, липсващ през другите дни. И вие самият, скъпи господине, забравяте да си подремнете следобед и изведнъж откривате, че ви е много приятно да играете бридж (макар и винаги да губите). Какви обеди се поднасят тогава у вас — всеки ден дивеч, мадейра и безкрайни количества риба от Лондон! Дори и слугите в кухнята споделят общото благосъстояние; и по някакъв начин през време на престоя на дебелия кочияш на мис Мак Хуъртър бирата изведнъж става по-силна и консумацията на чай и захар в детската стая (където се храни прислужницата й) се увеличава твърде много. Така ли е, или не е така? Отправям въпроса си към средните класи. О, богове! Бих желал да ми изпратите една стара леля — неомъжена леля — леля с герб на екипажа си и светлокафява перука — как децата ми ще й плетат чантички и как моята Джулия и аз ще й създаваме удобства в къщата си! Сладостно, сладостно видение! Глупава, глупава мечта!