Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 62

Описанията на мис Шарп относно дейността му в Куинс Кроли не бяха злостен присмех. Той подлагаше прислужниците на споменатите по-горе религиозни обреди, в които (и толкова по-добре) задължаваше и баща си да участвува. Посещаваше службата на индепендентската черква в Кроли, за голямо възмущение на вуйчо си, пастора, и следователно за голямо удоволствие на сър Пит, когото увеща един или два пъти да стори същото. Това стана причина за няколко яростни проповеди в енорийската черква на Кроли, ясно насочени против старата готическа черковна ложа на баронета. Но честният сър Пит не почувствува силата на тези слова, тъй като през време на черковната проповед винаги си подремваше.

Мистър Кроли изпитваше силно желание за доброто на родината и на християнския свят, старият джентълмен да му отстъпи мястото си в парламента; обаче последният непрестанно му отказваше. Разбира се, и двамата бяха твърде разумни, за да пренебрегнат стоте и петдесет лири годишно, които идваха от второто място (по онова време заемано от мистър Куадрън, който имаше картбланш по въпроса за робството); и наистина семейното имение беше в доста затруднено положение и приходът, черпен от избирателния окръг, бе от голяма полза за домакинството на Куинс Кроли.

Имението не можа да се съвземе след тежкия запор, наложен на Уолпол Кроли, първи баронет, за злоупотребата му в заеманата от него длъжност в поверителната пощенска служба. Сър Уолпол бе весел човек, жаден да граби пари и да ги прахосва «alieni appetens sui profusus» , — (както би забелязал с въздишка мистър Кроли), и приживе си бе спечелил обичта на целия окръг за постоянното пиянство и гостоприемство, поддържани в Куинс Кроли. Тогава избите бяха пълни с бургундско вино, кучкарниците — с хрътки, а конюшните — с породисти коне за лов. Сега конете, които се намираха в Куинс Кроли, бяха изпращани да орат или караха трафалгарската пощенска кола. И тъкмо с няколко от тези коне един свободен ден мис Шарп бе доведена в имението; защото, макар и да бе грубиянин, сър Пит държеше на благородничеството си, докато беше в дома си, рядко излизаше, без да впрегне четири коня, и макар за вечеря да му поднасяха овче месо, то винаги се сервираше от трима лакеи.

Ако скъперничеството би могло да обогати човека, сър Пит Кроли можеше да стане богаташ — ако беше адвокат в някой провинциален град без друг капитал, освен ума си, твърде възможно е да си бе докарал добри печалби и да добиеше твърде значително влияние. Но за нещастие той бе надарен със знатно име и голямо, макар и претоварено с дългове имение. Имаше вкус към съдебните дела, което всяка година му струваше хиляди. Понеже, както сам казваше, той бе твърде хитър, за да бъде ограбен от един-единствен адвокат, оставаше работите си да се разбъркват от дузина адвокати, към които изпитваше еднакво недоверие. Беше толкова стиснат като земевладелец, че рядко намираше наематели на земята, които да не са фалирали, и такъв скъперник като фермер, че сякаш и за семето в земята му се свидеше, поради което отмъстителната природа го лишаваше от реколтите, с които даряваше по-щедрите земеделци. Той спекулираше по всички възможни начини: разработваше мини; купуваше акции в дружества за прокарване на канали; даваше коне за каране на пощенски коли; сключваше договори с държавата и беше най-заетият човек и магистрат в окръга си. Тъй като нямаше обичай да плаща на честни чиновници в гранитната си каменоломна, той има удоволствието четирима от надзирателите му да избягат в Америка, като отнесоха цели състояния. Поради липса на необходимите предпазни мерки, мините му се напълваха с вода; правителството се отказваше от договорите си с него поради разваленото месо, което доставяше, а що се отнася до конете му, всеки притежател на пощенска кола в кралството знаеше, че той загубва повече коне от който и да било друг човек в окръга, защото не ги дохранваше и купуваше евтина стока. По нрав бе общителен и не бе никак надменен; дори нещо повече — предпочиташе обществото на някой фермер или търговец на коне пред някой джентълмен като милорда, сина си. Обичаше да пие, да ругае, да се шегува с дъщерите на фермерите и никога не го бяха видели да даде и един шилинг или да стори някое добро дело, обаче иначе бе приятен, хитър, шеговит, като днес се черпеше и веселеше с някой от наемателите на земята си, а на другия ден го изпъждаше, или пък се смееше заедно с човека, когото даваше под съд за бракониерство, вършейки това със същото добро настроение. За учтивостта му към прекрасния пол вече се загатна от мис Ребека Шарп — и с една дума, между цялото благородничество на Англия нямаше по-хитър, по-подъл, по-себелюбив, по-безчестен и по-глупав стар човек. Кървавочервената ръка на сър Пит Кроли не бъркаше в ничий джоб, освен в собствения си и като почитатели на британската аристокрация, ние не можем да не признаем с болка и съжаление, че всички тези лоши качества съществуваха у един човек, чието име фигурираше в списъка на благородниците.