Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 65

Глава X

Мис Шарп започва да си създава приятели

И сега, след като бе приета за член на симпатичното семейство, чиито портрети скицирахме в предишните страници, Ребека бе длъжна, както сама тя отбеляза, да стане приятна на благодетелите си и да спечели доверието им до най-висшата степен, до която това й бе възможно. Човек не може да не се възхищава от това чувство на признателност у едно беззащитно сираче; и ако тя си правеше сметките с известна доза себелюбие, кой ще каже, че благоразумието й не бе напълно оправдано? «Аз съм самичка в света — казваше си самотното момиче. — Не мога да очаквам нищо друго, освен онова, което единствено собствените ми усилия могат да ми донесат; и докато розовобузестото хлапе Амелия, която няма и половината от моя мозък, има десет хиляди фунта и установено положение, клетата Ребека (и моята фигура е много по-хубава от нейната) трябва да разчита само на себе си и на собствения си разсъдък. Е добре, нека да видим дали умът ми може да ми осигури една почтена поддръжка и дали някой и друг ден няма да мога да покажа на мис Амелия истинското си превъзходство пред нея. Не че ненавиждам горката Амелия. Кой би могъл да ненавижда такова безвредно добродушно създание? Само че наистина ще бъде прекрасно, когато някой ден заема мястото си в света над нея. Пък и защо ли да не стане това?» Така си мечтаеше нашата малка романтична приятелка, такова бъдеще си рисуваше, а и не трябва да се възмущаваме, че във всичките й въздушни кули фигурата на съпруга бе най-важната. За какво друго имат да мислят младите момичета, ако не за съпрузи? За какво друго мислят и майчиците им? «Трябва сама да си бъда майчица» — казваше си Ребека не без известно парливо чувство на поражение, което я обземаше при мисълта за малкия й неуспех по отношение на Джоз Седли.

Следователно тя си науми благоразумно да си създаде добро положение и сигурност сред семейството на Куинс Кроли и за тази цел реши да стане приятна на всички наоколо, които по някакъв начин биха могли да попречат на удобствата й.

Понеже лейди Кроли не беше от тези хора и тъй като освен туй бе толкова отпусната и безхарактерна, че нямаше никаква тежест в дома си, Ребека скоро откри, че съвсем не е необходимо да спечелва благоразположението й. Тя имаше обичай да говори на възпитаничките си за тяхната «клета мамичка» и макар да се отнасяше към тази дама с явно изразено хладно уважение, благоразумно насочваше вниманието си главно към останалите членове на семейството.