Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 48

След като премина Гонт Скуеър за към Грейт Гонт Стрийт, екипажът най-после спря пред висока мрачна къща, между други две високи и мрачни къщи, като всяка имаше по един траурен герб на прозореца на гостната, какъвто е обичаят на къщите на Грейт Гонт Стрийт, в която мрачна местност смъртта, изглежда, вечно царува. Капаците на прозорците на първия етаж на къщата на сър Пит бяха затворени, на столовата бяха полуотворени, а транспарантите им бяха покрити със стари вестници.

Джон, прислужникът, който бе карал екипажа самичък, не си направи труд да слезе, за да дръпне звънеца, така че помоли едно минаващо млекарче да стори това вместо него. Когато се чу звънецът, между пролуките на прозореца на столовата се показа една глава и вратата се отвори от човек в овехтели бричове и гетри, с мръсен стар жакет, отвратителна стара кърпа, омотана около обраслия му врат, с лъскава гола глава, ухилено червено лице, две блещукащи сиви очи и с вечно зяпнала усмивка на лице.

— Това ли е къщата на сър Пит Кроли? — запита Джон от капрата.

— Да — каза човекът на вратата, като кимна.

— Свали тогава тези два сандъка — каза Джон.

— Свали ги ти — каза вратарят.

— Не виждаш ли, че не мога да оставя конете си? Хайде, приятелче, поеми багажа, а госпожицата ще те почерпи с бира — каза Джон, смеейки се, тъй като вече не се държеше с уважение към Ребека, понеже връзката й със семейството бе прекъсната и на тръгване тя не бе дала никакъв подарък на прислугата.

Човекът с голата глава извади ръце от джобовете на брича си, приближи се напред при това подканване и като метна на рамо сандъка на мис Шарп, занесе го в къщата.

— Вземи, моля, тази кошница и шала и отвори вратата — каза мис Шарп и слезе от екипажа, изпълнена с голямо възмущение. — Ще пиша на мистър Седли и ще му кажа как се държиш — обърна се тя към кочияша.

— Не го правете — отвърна той. — Вярвам, че нищо не сте забравили, нали? Роклите на мис Амелия — те са у вас, нали? А тя щеше да ги дава на камериерката. Надявам се, че ще ви стоят добре. Затвори вратата, Джим, от нея няма да намажеш нищо — продължи Джон, посочвайки с палеца си към мис Шарп, — не е свястна; казвам ти, никак не е свястна. — И като каза това, кочияшът на мистър Седли подкара конете. Истината е, че той бе влюбен във въпросната камериерка и се възмущаваше, че я лишиха от дрехите, които й се падаха по право.