Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 47

Сър Пит Кроли (наречен по името на бележития член на камарата на общините, Уилям Пит) беше син на Уолпол Кроли, първи баронет от службата за Мерки и червен восък през царуването на Джордж II, когато бе подведен под отговорност за злоупотреба, както ставаше с доста от честните джентълмени през онова време. А няма защо дори да се казва, че Уолпол Кроли бе син на Джон Чърчил Кроли, кръстен на бележития пълководец от времето на кралица Ана. Фамилното дърво, което е закачено в Куинс Кроли, споменава по-нататък за Чарлс Стюарт, по-късно наречен Беърбоунс Кроли, син на онзи Кроли, който се подвизавал по времето на Джеймс I. Най-после трябва да се спомене и за Кроли на кралица Елизабет, който е нарисуван на преден план на картината, с раздвоена брадичка и с бойно снаряжение. Представено е, както се прави в такива случаи, че от жилетката му израства дърво, на главните клони на което са изписани гореспоменатите бележити имена. Наблизо до името на сър Пит Кроли, баронет (герой на настоящите записки), са написани имената на неговия брат, преподобния Бют Кроли, глава на енорията Кроли и Снейлби, както и на разни други членове на семейство Кроли от женски и мъжки пол.

Сър Пит бе най-напред женен за Гризелда, шестата дъщеря на Мънго Бинки, лорд Бинки и следователно братовчед на мистър Дъндес. Тя му роди двама сина: Пит и Родън. Много години след смъртта на съпругата си сър Пит заведе пред олтара Роуз, дъщерята на мистър Дж. Доусън от Мъдбъри, от която имаше две дъщери, за възпитанието на които Ребека бе назначена като гувернантка. Явно е, че младата девойка бе дошла в едно семейство с много благородни връзки и щеше да се движи в много по-изискан кръг от този, който току-що бе напуснала на Ръсъл Скуеър.

Тя бе получила нареждане да отиде при възпитаничките си с бележката, написана върху стар плик, съдържаща следните думи:

«Сър Пит Кроли омолява мис Шарп и вещите й да бъдат тук във вторник, тъй като тръгвам за Куинс Кроли утри сутрента рано».

Доколкото си спомняше, Ребека никога не бе виждала друг баронет и веднага щом си взе сбогом с Амелия и преброи гвинеите, които добросърдечният мистър Седли бе сложил в една чанта за нея, както и веднага след като си избърса очите с носната кърпичка (което действие извърши в момента, когато екипажът зави зад ъгъла на улицата), тя започна да премисля какво би могъл да представлява един баронет. «Дали носи звездичка? — мислеше си. — Или пък само лордовете носят звезди? Но сигурно ще е много изящен в параден костюм, с къдрички и напудрена коса, подобно на мистър Ротън в Ковънт Гардън. Навярно е страшно горд и сигурно ще се отнася с голямо презрение към мен. Но все пак ще трябва да понасям горчивата си съдба с търпение — поне ще живея между благородници, а не между простаци от търговското съсловие.» И тя започна да мисли за приятелите си от Ръсъл Скуеър със съвсем същата философска горчивина, с каквато в една много известна басня лисицата си мисли за гроздето.