Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 50

— Дошъл съм тук по съдебна работа, миличка, и това е причината, поради която утре ще имам удоволствието да ме придружава такава хубава спътничка.

— Той все има разни съдебни работи — каза мисис Тинкър, като вдигна канчето с бира.

— Пийни си, пийни си — каза баронетът. — Да, миличка, Тинкър, е съвсем права; аз съм спечелил и загубил повече дела от кой да е друг човек в Англия. Ето, погледнете тук — Кроли, баронет, срещу Снефл. Ще го смажа, иначе името ми няма да е Пит Кроли. Подър и някой си против Кроли, баронет. Не могат да докажат, че земята е енорийска. Ще оспорвам; земицата си е моя. Тя принадлежи на енорията толкова, колкото на вас или на Тинкър. Ще спечеля делото, дори и хиляда гвинеи да ми струва. Хвърлете поглед върху книжата; можете да го сторите, ако желаете, миличка. Умеете ли добре да пишете? Ще ви дам работа, когато отидем в Куинс Кроли, бъдете сигурна в това, мис Шарп. След смъртта на жената имам нужда от помощница.

— И тя беше такава като него — обади се Тинкър. — Водеше дела с всичките си доставчици; и в продължение на четири години изпъди четиридесет и осем лакеи.

— Стисната беше, много стисната — каза простичко баронетът, — но за мен си беше ценна и ми спестяваше издръжката на домакин. — Разговорът продължи известно време в този доверителен тон и за голямо забавление на новодошлата. Каквито и да бяха качествата на сър Пит Кроли, добри или лоши, той ни най-малко не ги скриваше. Говореше непрестанно за себе си, понякога на най-груб и вулгарен хампширски диалект, а понякога възприемаше тона на светски човек. И тъй, като напомни на мис Шарп да бъде готова в пет часа сутринта, той й пожела лека нощ.

— Тази вечер ще спите с Тинкър — каза той. — Леглото е голямо и има място за двама. Лейди Кроли умря в него. Лека нощ.

Сър Пит се отдалечи след тази благословия; а достойната Тинкър, взела в ръка свещта, тръгна напред да сочи пътя по големите мрачни каменни стъпала, край високите неприветливи врати на приемната със завитите в хартия дръжки, към по-голямата предна спалня, където лейди Кроли бе спала за последен път. Стаята и леглото имаха такъв погребален и мрачен вид, та човек би си представил не само че лейди Кроли бе умряла там, а и че духът й обитава помещението. Но Ребека се развъртя пъргаво из стаята, надникна в огромните гардероби, шкафове и скринове, опита заключените чекмеджета и разгледа мрачните картини и тоалетните принадлежности, докато старата чистачка четеше молитвите си.

— Не бих могла да спя в това легло, ако съвестта ми не е чиста, мис — каза старата жена.

— В него има място не само за нас двете, а и за половин дузина духове — отвърна Ребека. — Разправете ми всичко за лейди Кроли и сър Пит Кроли, и за всички, скъпа мисис Тинкър.

Но старата Тинкър не се остави на тази малка разпитвачка. Като й даде да разбере, че леглото е място за спане, а не за разговори, тя се сви в своя ъгъл и се отдаде на такова хъркане, каквото излиза само от носовете на невинните. Ребека лежа будна дълго, дълго време, като си мислеше за утрешния ден, за новия свят, в който навлиза, и за възможностите й за успех в него. Светлината на свещта блещукаше по легена. Камината хвърляше голяма черна сянка върху два малки семейни портрета, представляващи млади момчета, едното в колежанска тога, а другото в червена войнишка куртка. Когато заспиваше, Ребека си избра да сънува него.