Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 38

Нека тогава влезем в екипажа с компанията от Ръсъл Скуеър и се запътим към ресторанта-градина. Между Джоз и мис Шарп, които са на предната седалка, няма почти никакво местенце. Мистър Озбърн се забива като шило между капитан Добин и Амелия.

Всички, които се намираха в екипажа, мислеха, че Джоз ще предложи на Ребека Шарп да я направи мисис Седли. Родителите във вкъщи се бяха примирили с тази мисъл, макар че, между нас казано, мистър Седли изпитваше към сина си нещо, което много приличаше на презрение. Казваше за него, че е суетен, ленив и женствен. Не можеше да понася позата му на светски човек и сърдечно се смееше на историйките му, пропити от надуто самохвалство.

— Ще му оставя половината си имущество — казваше бащата, — а освен това той си има и достатъчно собствени средства; но тъй като съм напълно уверен, че ако сестра му, ти и аз утре умрем, ще каже само: «Ох, божичко!» — и ще продължи да си обядва както обикновено, затова няма да се тревожа за него. Нека се жени, за която му е угодно. Това съвсем не е моя работа.

Амелия, от друга страна, както подобава на девойка с нейния нрав и благоразумие, бе настроена твърде възторжено спрямо това сватосване. Веднъж-дваж Джоз насмалко щеше да й каже нещо много важно, което тя с удоволствие се готвеше да чуе, но този дебел човек не се решаваше да сподели голямата си тайна и за най-голямо разочарование на сестра си при тези случаи той само въздъхваше изтежко и се махаше.

Тази тайнственост караше нежното сърчице на Амелия да потрепва от вълнение. Ако не заговаряше с Ребека по този деликатен въпрос, тя компенсираше загубата, като водеше дълги и интимни разговори с мисис Бленкинсоп, икономката, която пусна две-три думички на камериерката, която пък от своя страна може да е споменала нещо бегло на готвачката, която, положителен съм, е разпръснала новината между всички търговци, така че за женитбата на мистър Джоз сега се говореше сред значителен брой от населението на Ръсъл Скуеър.

Разбира се, мнението на мисис Седли беше, че синът й ще се унижи, ако се ожени за дъщерята на художник…

— Но, боже мой, госпожо! — възкликваше мисис Бленкинсоп. — Ние бяхме само бакалска дъщеря, когато се омъжихме за мистър С., който пък тогава беше чиновник при един борсов посредник, и, общо взето, нямахме дори петстотин фунта стерлинги, а ето че сега сме доста богатички.

Амелия напълно споделяше това мнение, към което малко по малко се присъедини и добродушната мисис Седли.

Мистър Седли беше неутрален.

— Нека Джоз се ожени, за която му е угодно — повтаряше той, — това не е моя работа. Тази девойка няма пари; но и мисис Седли нямаше. Изглежда ми умна и с приятен нрав, и твърде е възможно да го сложи в ред. По-добре тя, мила моя, отколкото някоя черна мисис Седли и цяла дузина махагонови внучета.

С други думи, всичко сякаш гледаше благосклонно на участта на Ребека. Когато отиваха да вечерят, тя взе под ръка Джоз, като че ли това се разбираше от само себе си; а седеше до него и в открития му екипаж (ех, и какво конте беше, като седеше спокоен, тържествен и караше конете!) и макар никой да не казваше и дума по въпроса за женитбата, за всички, изглежда, той беше съвсем ясен. Едничкото нещо, което тя желаеше, беше самото предложение и, ах, как чувствуваше сега Ребека нужда от майка! Една мила, нежна майка, която би наредила работата за десет минути и в кратък, деликатен, поверителен разговор би изтръгнала нужното признание от свенливите устни на младия момък!