Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 37
Уилям Текери
— Събира смелост — прошепна Озбърн на Добин; и най-после настана часът, екипажът пристигна и тръгнаха към Воксхол.
Глава VI
Воксхол
Знам, че мелодията, която свиря, е много спокойна (макар че ще последват и някои много бурни глави) и ще трябва да помоля добросърдечния читател да си спомни, че засега разправяме само за членовете на семейството на един борсов посредник на Ръсъл Скуеър, които се разхождат, обядват, вечерят, приказват и се любят както всички хора в обикновения живот, без каквато и да било бурна или чудновата преживелица, която да отбележи хода на любовта им. Ето как стои работата: Озбърн, влюбен в Амелия, поканва своя стар приятел на вечеря и на разходка във Воксхол. Джоз Седли, от своя страна, е влюбен пък в Ребека. Ще се ожени ли той за нея? Сега за сега това е важният въпрос.
На този сюжет бихме могли да дадем благороднически, романтичен или пък хумористичен облик. Представете си, че бяхме преместили действието на Гровнър Скуеър със съвсем същите случки — ех, как биха слушали тогава някои хора! Представете си, че бяхме показали как лорд Джоузеф Седли се влюбва и как маркиз Озбърн отдава сърцето си на лейди Амелия с пълното съгласие на херцога, благородния й баща. Или вместо към висшата аристокрация, представете си, че бяхме насочили поглед към най-долните слоеве и опишехме какво става в кухнята на мистър Седли: как черният Самбо е влюбен в готвачката (какъвто действително беше случаят) и как се сбива заради нея с кочияша; как хващат ратая, че открадва една студена агнешка плешка, и как новата femme de chambre на Амелия отказва да отиде да спи без лоена свещ. Подобни случки биха могли да бъдат разправени така, че да предизвикат много смях и да се сметнат за «сценки от живота». Или пък, ако имахме склонност към страшните неща, бихме могли да изобразим любимия на новата femme de chambre като някой професионален крадец, който нахлува в къщата с бандата си, убива черния Самбо пред нозете на господаря му и отвлича Амелия по нощница, като я оставя да се появи отново на сцената едва в третия том. По този начин лесно бихме сътворили един интересен роман, който би се чел с трепет и през чиито пламенни глави читателят би препускал задъхано. Читателите ми обаче не трябва да се надяват на подобен
