Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 31

Известно време след този разговор стана така, че през един слънчев следобед мистър Къф се намери близо до клетия Уилям Добин, който лежеше под едно дърво на игрището, сричайки любимите си приказки от «Хиляда и една нощ», и далеч от останалите момчета, които бяха заети с различни спортни игри, бе съвсем самичък и се чувствуваше почти щастлив. Ах, защо хората не оставят децата на мира! Защо учителите не престанат да ги тормозят, защо родителите упорствуват да насочват посвоему мислите им и да господствуват над чувствата им — тези мисли и чувства, които са загадка за всички (всъщност, какво ли знаем вие и аз един за друг, за децата ни, за бащите ни, за съседа ни и колко по-красиви и по-ценни са мислите на клетото момче или момиче, което се мъчим да направляваме, от тези на развратения от света човек, който властвува над тях?) — та ако, казвам, родителите и възпитателите оставяха децата по-дълго сами — от това щеше да има само полза, макар възпитанието им да пострада.

И тъй, Уилям Добин бе забравил света поне за малко и се намираше далеч някъде със Синдбад мореплавателя в долината на диамантите или с принц Ахмед и магьосницата Перибану в онази очарователна пещера, в която принцът я бе намерил и която всички бихме желали да обиколим, когато пискливи крясъци на разплакано дете го сепнаха от приятния му унес. Като вдигна очи, той видя пред себе си Къф, който налагаше едно малко момче.

Беше онова момче, което бе разправило за бакалската кола, но той не беше отмъстителен, особено към малките и беззащитните.

— Как посмяхте, сър, да счупите шишето? — викаше Къф на хлапето, като размахваше една бухалка за крикет над главата му.

Бе заповядал на момчето да се прехвърли през стената на игрището (на едно място, където парчетата натрошено стъкло отгоре бяха разчистени и в тухлите бяха направени удобни вдлъбнатини), да изтича на разстояние от четвърт миля, да купи на вересия шише ром, да се промъкне обратно, без да го видят дебнещите шпиони на доктора, и отново да се добере до игрището. Докато изпълняваше тази поръчка, кракът му се бе подхлъзнал, питието се бе разляло, панталоните му се бяха скъсали и той се появи пред господаря си разтреперан, виновен, но все пак здрав и читав.

— Как посмяхте, сър, да я счупите? — казваше Къф. — Несръчен малък крадец. Изпил си рома и сега се преструваш, че си счупил шишето. Подай си ръката.

И бухалката се стовари тежко върху ръката на детето. Последва стенание. Добин вдигна очи. Магьосницата Перибану бе избягала с принц Ахмед в най-вътрешната част на пещерата, Синдбад бе изчезнал в миг от долината на диамантите, далеч сред облаците, и пред честния Уилям лежеше всекидневният живот, а едно голямо момче биеше едно малко, без да има основание за това.

— Дай си и другата ръка! — изрева Къф на малкия си съучастник, чието лице бе разкривено от болка, Добин потрепери и се изпъчи в старите си тесни дрехи.