Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 305

Питам се, колко ли семейства биват тласкани към измамничество и разорение от големите мошеници от категорията на Кроли? Колко ли големи благородници ограбват дребните си доставчици, благоволяват да лишат бедните си слуги от скромните им заплати и мамят заради няколко шилинга? Когато четем, че някой благородник е заминал за Континента или че в къщата на друг благородник е влязъл съдебният пристав — или че единият или другият дължи шест или седем милиона, нещастието им ни се струва едва ли не славно и ние изпитваме уважение към жертвата заради разорението й. Но съжалява ли някой бедния бръснар, който не може да получи парите си затова, че е пудрил перуките на лакеите? Или бедния дърводелец, който е правил украшения и е строил беседки за приемите на милейди? Или клетия шивач, покровителствуван от домоуправителя, заложил всичко, каквото притежава, и повече дори, за да приготви ливреите, които милордът му е направил честта да поръча при него? Когато големият дом рухне, тези нещастници остават под руините незабелязани — та нали в старата легенда се казва, че преди човек да отиде по дяволите, той изпраща там мнозина други!

Родън и жена му великодушно станаха редовни клиенти на всички бивши доставчици на мис Кроли, които намериха за добре да им услужват. Някои проявиха доста голямо желание за това, особено победните. Удивително беше да се види постоянството, с което перачката от Тутинг докарваше количката с дрехите всяка събота и представяше сметката седмица след седмица. Самият мистър Реглс трябваше да ги снабдява със зеленчуци. Сметката за бирата, поръчвана за прислугата от кръчмата «Щастие във войната», представляваше истинско чудо в областта на бирената консумация.

Също така те дължаха по-голямата част от заплатата на всичките си прислужници, поради което последните, щат не щат, се чувствуваха свързани с къщата. С една дума, не плащаха на никого. Не плащаха на железаря, който правеше бравите; нито на стъкларя, който се грижеше за прозорците; нито на собственика на екипажа, от когото го взеха под наем; нито на кочияша, който го караше; нито на месаря, който доставяше агнешкия бут; нито за въглищата, които го опичаха; нито на готвачката, която го приготовляваше; нито на слугите, които го изяждаха. И вече ми е станало ясно, че този е начинът, по който нерядко хората живеят охолно, без да притежават никакви доходи.

В малките градчета подобни неща не могат да станат, без да се забележат. Там ние знаем какво количество мляко взема съседът ни и виждаме плешката или птиците, които му се поднасят за вечеря. Така също може би №200 и №202 на Кързън Стрийт знаят какво става в намиращата се помежду им къща, тъй като слугите влизат във връзка един с друг през оградата; обаче Кроли и жена му и техните приятели не познават №200 и №202. Когато отидете на гости на №201, там ви посрещат сърдечно, усмихват ви се мило, поднасят ви хубава вечеря, а домакинът и домакинята ви стискат весело ръка, сякаш са неоспорвани господари на три или четири хиляди лири стерлинги годишен доход — и действително са такива — не в пари, а в продукти и труд, който други полагат за тях. Ако не плащаха за агнешкото, те го имаха; ако не даваха злато в замяна на виното си, откъде бихме могли да знаем това? Никъде не се поднасяше по-хубав кларет от този на трапезата на Родън; никъде не се даваха по-хубави и по-изискано сервирани вечери. Неговите приемни бяха най-хубавите и уютни малки салони, които човек може да си представи. Ребека ги бе украсила с голям вкус и с хиляди дреболии, донесени от Париж. И когато тя сядаше до пианото си и запяваше с весело сърце, гостенинът заявяваше, че се намира в истински рай на домашно удобство и си казваше, че макар и съпругът да е въз глупавичък, съпругата е очарователна, а приемите са най-приятните в света.