Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 304

Разбира се, те не възнамеряваха да живеят постоянно в такава разкошна къща. Реглс я купи с намерение да я даде под наем. Щом си намери квартиранти, той отново се върна в дюкяна. Но колко щастлив се чувствуваше, когато излизаше оттам и отиваше на Кързън Стрийт, откъдето оглеждаше къщата си — своята собствена къща с мушкато на прозорците и украсено с резба бронзово чукче на вратата! Прислужникът, който понякога се разтакаваше край оградата, се държеше към него с уважение; готвачката купуваше необходимите й зеленчуци от неговия дюкян и го наричаше господин хазяин; и нямаше нищо, което наемателите вършеха, нито едно блюдо, което им се поднасяше, за което той, стига да желаеше, да не знае.

Реглс беше добър човек — добър и щастлив. Къщата му носеше такъв хубав годишен доход, че той твърдо реши да изпрати децата си в добри училища и затова, независимо от парите, които това му струваше, даде Чарлс на пансион у д-р Суиштейл, Шугъркейн Лодж, а малката Матилда — у мис Пековър, Лоренциум Хаус, Клапъм.

Реглс обичаше и се възхищаваше от рода Кроли, от който произтичаше цялото му житейско благополучие. В стаята зад дюкяна той бе окачил един силует на господарката си и една рисунка, представляваща къщата на вратаря на Куинс Кроли, направена с туш от самата мис Кроли. И едничката негова прибавка към украсата на къщата на Кързън Стрийт бе пейзаж, представляващ имението Куинс Кроли в Хампшир, седалището на сър Уолпол Кроли, баронет, нарисуван както седи в позлатена каляска, теглена от шест бели коня, минаваща край езеро, изпълнено с лебеди и лодки, в които се виждаха дами с кринолини и музиканти с флагове и перуки. Да, Реглс считаше, че никой в света няма такова имение, нито е от такъв величествен род.

По щастливо стечение на обстоятелствата, когато Родън и жена му се завърнаха в Лондон, къщата на Реглс се даваше под наем. Полковникът познаваше и нея, и собственика й много добре; връзката между него и рода Кроли се поддържаше постоянно, тъй като Реглс помагаше на мистър Баулс винаги, когато мис Кроли даваше угощение на приятелите си. И старият човек не само даде къщата си под наем на полковника, но дори изпълняваше ролята на лакей, когато имаше гости, докато пък мисис Реглс вършеше готварска работа долу в кухнята и изпращаше горе такива блюда, които биха задоволили самата стара мис Кроли. Този, значи, беше начинът, по който Кроли се сдоби с жилище без пари; защото, макар и Реглс да трябваше да плаща данъци и налози, както и лихвата върху ипотеката на своя събрат лакей; и премиите върху осигуровката си за живот; и таксите за обучението на децата; и яденето и пиенето за семейството си — а известно време и тези за семейство Кроли; и макар клетникът да се разори напълно от тази сделка, като изхвърлиха децата му на улицата, а самият той бе изпратен в затвор за длъжници, все пак нали някой трябва да плаща заради господата, които живеят без никакви доходи! И се случи тъй, че Реглс трябваше да стане представител на липсващия капитал на полковник Кроли.