Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 307

Безумните усилия, полагани от тях, за да влязат в този кръг; подлостите, с които си служат; униженията, които понасят, са наистина удивителни за онези, чиято цел е изучаването на женската или мъжката природа. Старанието да се проникне в модния свят с цената на неимоверни мъки представлява чудесна тема за всеки голям писател, притежаващ необходимите способности, свободно време и познание на английския език, нужни за изготвянето на подобно литературно произведение.

Малкото жени, които мисис Кроли познаваше от живота си в чужбина, не само отказваха да я посещават, когато се върна в родината си, но дори я пренебрегваха рязко, когато я срещаха на публични места. Удивително бе да се види как дамите от висшето общество я бяха забравили. Безсъмнено това не беше особено приятно на Ребека, Когато лейди Берейкърс я срещна в преддверието на операта, тя събра около себе си своите дъщери, сякаш докосването до Беки бе заразително, и като отстъпи назад една-две крачки, застана пред тях и впери поглед в малката си неприятелка. Да се пропъди Беки с поглед, се изискваше поглед, по-свиреп дори от този, който високомерната стара Берейкърс можеше да стрелне с мрачните си очи. Когато лейди дьо ла Мол, която бе яздила двадесетина пъти с. Беки в Брюксел, срещна открития екипаж на мисис Кроли в парка, нейно сиятелство се показа напълно сляпа и не можа да познае бившата си приятелка. Дори и мисис Бленкинсоп, съпругата на банкера, я отмина пренебрежително, когато се видяха в черква. Сега Беки ходеше редовно на черква. Беше много облагородяващо да видите как влизат там двамата с Родън, взели в ръка големи позлатени сборници с църковни химни, и с какво религиозно смирение тя проследява цялата служба.

Отначало Родън чувствуваше много остро униженията, които се сипеха върху жена му, и бе склонен да се държи мрачно и свирепо. Той разправяше как възнамерявал да извика на дуел съпрузите или братята на всяка една от нахалните жени, които не се отнасяха с нужното уважение към жена му. И само най-строгите й запрещения и най-горещите й молби го принуждаваха да пази прилично поведение.

— Не можеш да ме вкараш в обществото посредством револверни изстрели — казваше добродушно тя. — Не забравяй, миличък, че аз бях само бавачка, а пък ти, глупаво момченце, се ползуваш с най-позорно име на човек, който има дългове, играе хазарт и е известен с всякакъв вид лоши прояви. Малко по малко ще се сдобием с колкото си искаме приятели, а междувременно трябва да бъдеш добро момче и да слушаш твоята учителка за всичко. Спомняш ли си каква ярост те обхвана, когато научихме, че леля ти е оставила почти всичко на Пит и неговата съпруга? Ако не те бях накарала насила да сдържиш яда си, щеше да разкажеш това на цял Париж и в такъв случай къде щеше да бъдеш сега? В затвора за длъжници; и нямаше да се разполагаш с хубава къща в Лондон, с всички удобства наоколо. Тогава толкова се беше разярил, че бе готов да убиеш брата си, Каин такъв, и какво добро щеше да ти донесе този твой яд? Всичката ярост в света да се събере, пак няма да ни докара лелините ти пари и много по-умно е да сме добре с братовото ти семейство, вместо да се държиш вражески към тях, като онези глупави Бют Кролеви. Когато баща ти умре, Куинс Кроли ще бъде хубава къща, в която ти и аз ще прекарваме зимата. Ако се разорим, ще можеш да се занимаваш с резбарство и да се грижиш за конюшнята, а аз да стана възпитателка на децата на лейди Джейн. Ами! Ще се разорим! Глупости! Преди да стане това, ще ти намеря хубаво място; или Пит и малкото му момче ще умрат и тогава ние ще станем сър Родън и милейди. Докато сме живи, все трябва да се надяваме, миличък, и аз все още възнамерявам да направя от тебе човек. Кой продаде конете ти? Кой уреди дълговете ти? — Родън бе длъжен да признае, че за всички тези придобивки трябва да благодари на жена си и да се остави за в бъдеще тя да го ръководи.