Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 27

Тя бе пропита с чувството на казаните преди малко от Ребека думи: «Когато си отида». Като стигна до последните слова, дълбокият глас на мис Шарп секна. Всички почувствуваха намека за заминаването й и за това, че тя е нещастно сираче. Джоузеф Седли, който обичаше музика и беше мекосърдечен, остана очарован от изпълнението на песента, а завършекът й го трогна дълбоко. Ако бе имал смелостта, ако Джордж и мис Седли бяха останали в другата стая, както младият момък бе предложил, на ергенуването на Джоузеф Седли щеше да се сложи край и тази повест нямаше да бъде написана. Но когато песента завърши, Ребека стана от пианото и като подаде ръка на Амелия, отиде в полуосветената приемна. Точно в този миг Самбо донесе поднос със сандвичи, желета и няколко искрящи чаши и шишета, към които вниманието на мистър Седли веднага се прикова. Когато родителите на семейство Седли се завърнаха от вечерята, на която бяха поканени, те завариха младите хора така унесени в разговор, че не бяха чули приближаването на екипажа и мистър Джоузеф тъкмо казваше:

— Скъпа мис Шарп, една малка лъжичка желе, да ви подкрепи след вашия усилен… вашето… тъй приятно усилие.

— Браво, Джоз! — възкликна мистър Седли.

Като чу добре познатия му шегаджийски глас, Джоз изведнъж се оттегли в смутено мълчание и бързо си тръгна. Той не лежа буден цяла нощ и не размишлява дали е влюбен в мис Шарп. Любовната страст никога не пречеше на апетита, нито пък на съня на мистър Джоузеф Седли, но той си мислеше колко приятно би било да слуша подобни песни, каква distinguee девойка бе тя, как говореше френски по-добре дори от съпругата на губернатора и каква сензация би направила на баловете в Калкута. «Явно е, че клетото девойче е влюбено в мен — мислеше си той. — Не е по-бедна от повечето девойки, които идват в Индия. Бих могъл да попадна на някоя много по-лоша, да му се не види!» И с тези размишления той заспа.

Как лежеше будна мис Шарп и как размишляваше дали утре той ще дойде, или не — това няма защо да се казва. Следният ден настъпи и неизбежен като съдбата, мистър Джоузеф Седли се появи преди обед. Никога по-рано не бе правил тази чест на Ръсъл Скуеър. Джордж Озбърн бе вече там («пречейки» на работата на Амелия, която пишеше на дванадесетте си най-добри приятелки в Чизик Мел), а Ребека бе заета с вчерашното си ръкоделие. Когато файтончето на Джоз спря и след обикновеното си гръмогласно почукване и важно суетене пред вратата бившият административен началник на Богли Уола се изкатери горе, между Озбърн и мис Седли се размениха многозначителни погледи и като се усмихнаха дяволито, тези двама погледнаха към Ребека, която наистина се изчерви и наведе къдриците си над плетивото. Как биеше сърцето й, когато Джоузеф се появи — Джоузеф, задъхан от изкачването, с лъснати скърцащи ботуши — Джоузеф, в нова жилетка, зачервен от горещината и стеснение, поруменял зад подплатената си вратовръзка. Всички се почувствуваха стеснени, а що се отнася до Амелия, мисля, че тя бе изплашена повече от всички.