Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 25
Уилям Текери
— Според мен веднага щом получи назначение — каза Джоузеф, — работата ще се нареди! Джордж Озбърн е чудесен човек.
— А сестра ви е най-милото същество на света. Щастлив е мъжът, който я спечели! — При тези думи мис Шарп издаде дълбока въздишка.
Когато двама неженени хора останат заедно и заговорят за подобни деликатни въпроси, между тях възниква голямо доверие и близост. Не е нужно да се дават точни сведения относно разговора, който се поведе между мистър Седли и младата девойка, тъй като, ако се съди по горния откъслек, посоченият разговор не бе особено духовит, нито пък многословен. Той рядко бива такъв между хората в обществото и където и да било другаде, освен в много изисканите и остроумни романи. Тъй като от съседната стая се чуваше музика, разговорът, разбира се, се водеше с подходящите приглушени гласове, макар че, искрено казано, двамата в другата приемна нямаше да се обезпокоят, колкото и високо да говореха, тъй като бяха заети с личните си вълнения.
Почти за първи път в живота си мистър Седли откри, че приказва без никакво стеснение и свенливост с лице от другия пол. Мис Ребека му зададе въпроси за Индия и това му откри възможност да разправи много интересни анекдоти за страната и за самия себе си. Той описа баловете в правителствената резиденция и начина, по който се разхлаждаха през горещия сезон с помощта на големи ветрила, мокри рогозки по прозорците и тям подобни. Изказа се много духовито за няколкото шотландци, които лорд Минто, губернаторът, покровителствувал. Сетне описа как става лов на тигри и как веднъж седлото на слона му било издърпано изпод него от един разярен звяр. С какво удоволствие слушаше мис Ребека за официалните балове и как се смееше на историйките за шотландския лейтенант, като наричаше мистър Седли «мрачно, заядливо същество»; а как се уплаши при историята със слона!
— Заради майка ви, скъпи мистър Седли — каза тя, — заради всичките ви приятели, обещайте
— Ами, ами, мис Шарп — каза той, подръпвайки яката си, — опасността прави спорта още по-приятен. — Той беше ходил на лов за тигри само веднъж, когато бе станала споменатата случка и когато едва не загина — не от тигъра, а от уплаха. И докато продължаваше да говори, доби твърде голяма смелост и дори имаше дързостта да я запита за кого плете зелената копринена кесия. Сам се учуди на галантните си интимни обноски, които му правеха истинско удоволствие.
— За този, който се нуждае от подобна кесия — отвърна мис Ребека, като го погледна най-мило и пленително.
Седли се готвеше да каже нещо твърде красноречиво и започна:
— О, мис Шарп, как… — когато изпълняваната в съседната стая песен се свърши и го накара да чуе собствения си глас тъй ясно, че се спря, изчерви се и избърса развълнувано носа си.
— Я колко сладкодумно приказва брат ви! — прошепна мистър Озбърн на Амелия. — Приятелката ви просто прави чудеса.
— Колкото повече, толкова по-добре — каза Амелия, която подобно на почти всички истински жени в дъното на сърцето си таеше голяма слабост към сватосването и много щеше да се радва, ако Джоузеф си заведеше съпруга в Индия. Също тъй през тези няколко дни на постоянна близост у нея бе възникнало силно приятелско чувство към Ребека и тя бе открила у нея хиляди добродетели и привлекателни качества, които не бе доловила, докато бяха заедно в Чизик. Младите девойки изобщо твърде бързо се сприятеляват. И вината не е тяхна, ако подир брака този Sehnsucht nach der Liebe утихне. Това, което сантименталистите с гръмки думи наричат копнеж за любов и което казано по-простичко, означава — че жените се чувствуват задоволени едва когато имат, съпруг и деца, върху които да съсредоточат обичта си, разпилявана преди това на дребно.
