Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 213

Майор О’Дауд, който бе служил на своя владетел във всяко кътче на света и бе заплатил за всяка стъпка в професията си с някое смело и неустрашимо дело, заслужаващ дори по-голяма награда, беше най-скромният, най-тихият, най-смиреният и овчеподобен дребен мъж и тъй слушаше жена си, сякаш й бе прислужник. В полковата столова седеше мълчалив и пиеше много. Когато се нагълтваше с вино, той се прибираше тихо и с клатушкане вкъщи. Когато заговаряше, правеше това само за да се съгласи с всекиго по всеки въпрос; и вървеше в живота с превъзходна леснина и добро разположение. И най-горещото слънце на Индия не беше в състояние да възпламени нрава му. Той отиваше до батареята със същото безразличие, с което се приближаваше до масата за ядене; можеше да яде конско месо и костенурка с еднаква охота и удоволствие; имаше стара майка, мисис О’Дауд от О’Даудстаун, която винаги слушаше, освен в два случая, когато избяга и се записа в армията и когато настоя да се ожени за онази ужасна Пеги Мълоуни.

Пеги беше една от петте сестри и единадесетте деца на благородния род Гленмълоуни; обаче съпругът й, макар че й бе братовчед, беше роднина от майчината й страна, така че не притежаваше неоценимото преимущество да е свързан със семейство Мълоуни, което тя смяташе за най-бележитото в света. След като опита девет сезона в Дъблин и два в Бат и Челтнам и като не си намери другар в живота, мис Мълоуни заповяда на братовчед си Мик да се ожени за нея, когато беше на около тридесет и три години; и като я послуша, честният човечец я отведе на Западноиндийските острови, да господствува над дамите на… полк, в който той тъкмо бе получил място чрез размяна.

Преди да бе изминал и половин час, откакто мисис О’Дауд стоеше в присъствието на Амелия (или изобщо в чието и да било присъствие), тази симпатична дама разясни на своята нова приятелка цялото си потекло.

— Моя мила — каза тя добродушно, — намерението ми беше Джордж да стане мой брат и зълва ми Глорвина чудесно би му прилягала. Но каквото било — било; той беше сгоден за вас и затова сега реших да ви приема като сестра и да гледам на вас като такава, и да ви обичам като член на нашето семейство. Бога ми, личицето ви е тъй мило и добродушно и имате такова държане, че положителна съм, ще се погаждаме; уверена съм също, че ще станете верен член на семейството ни.

— Положително ще бъде — каза О’Дауд с одобрение и Амелия почувствува не малко благодарност и не малко я забавляваше това, гдето тъй изведнъж я въведоха в такова огромно семейство.

— Тук всички сме добри хорица — продължи жената на майора. — В нашата армия няма нито един полк, където да намерите по-сплотено общество или по-приятна столова. Между нас няма никакво одумване, никакви разправии, интриги или клюки. Всички се обичаме помежду си.

— Особено мисис Магенис — каза Джордж, като се засмя.

— Мисис капитан Магенис и аз се сдобрихме, макар че нейното отношение към мене ще ме вкара побеляла в гроба.